Живите статуи на букурещкия „Маска“ превърнаха площада в театрална сцена

Изящни порцеланови кукли с отмерени движения се поклащаха вляво от Паметника на свободата. Грамаден готвач с висока шапка и бяло лице размахваше ръце и въртеше очи в ритъма на цвъртене на румънските кебапчета „мичи“. Алиса от Страната на чудесата играеше крикет с Кралицата и Шапкаря, две фигури в черно и бяло танцуваха танго, а неизброимо множество синьо-розови пеперуди пърхаха по тялото на Пеперудения човек току пред паметника. Малко по-нататък марионетъчен, но все пак жив Фигаро следваше с мимика и жест популярната ария на Моцартовия герой, а точно пред Доходното здание прелестен триметров син ангел произвеждаше феерии с пера, корона и с хиляди сапунени балончета.  
Когато в осем вечерта в сряда актьорите от букурещкия театър „Маска“ заеха повече от дузина импровизирани площадки на централния русенски площад, те отначало предизвикаха лека почуда у минувачите. Постепенно обаче русенци се заглеждаха в миниатюрите, които артистите изиграваха за по няколко минути, след това се зачитаха в текстовете до всяка от показваните истории /повечето - цитати от известни румънски и европейски поети и белетристи/. И след това звъняха по телефоните на свои познати и приятели да бързат да дойдат на площада. Струваше си - защото това, което отначало предизвикваше въпросително повдигане на вежди, се оказа чудесен невербален спектакъл на „Живите статуи“ - едно от седемте такива представления на „Маска“. Когато се стъмни, пред Доходното започна удивителна барокова феерия, окъпана в светлина, която събра стотици души публика. 
Ние самите се притеснявахме как ще реагират русенци, първите 15 минути хората не смееха да доближат, затова сложихме на всяка площадка от нашите техници - да стоят по-близо до актьорите и да покажат, че не е страшно, каза вчера на пресконференция Анка Дана Флоря, режисьор и съосновател на „Маска“ заедно с директора Михай Малаймаре. Притеснението и вълнението дали ще бъдат разбрани достигнало до приятна изненада. Много възпитана, много възприемчива публика са русенци, директорът на русенския театър е късметлия, добави Флоря. 
Народен театър, комедия дел арте, средновековен театър, а в последно време и изкуството на живите статуи - това е широкият диапазон на работа и арт експерименти на театър „Маска“, създаден през 1990 г. като протестно артистично движение, разказа директорът Михай Малаймаре. За разлика от социалните протести нашите имаха резултат, каза Малаймаре. Според него невербалните спектакли, макар и по-сложни и изискващи много повече качества и подготовка от актьорите, са много по-въздействащи, тъй като „жестът не знае да лъже“. Такъв - без думи, бе и спектакълът „Ромео и Жулиета“, който театър „Маска“ представи пред русенската публика снощи.