И преди 4 десетилетия, и сега СКБ „Русе“ се отъждествява с Росица и Стефан Христови. Съпрузите полагат основите на този спорт в нашия град и до ден-днешен са първите хора, които посрещат за тренировки състезателите от различните формации.
Всичко започва на 15 март 1975 година, когато Христови са пратени в школа за подготовка на спортни кадри в София. Тогава стават преки свидетели на отборен двубой между България и Унгария. Бадминтонът ги завладява дотам, че решават категорично - ще се опитат да прокарат път на този спорт и в Русе.
Веднага събират около себе си първите ентусиасти - Пенка и Кънчо Трифонови, Стефка и Димитър Агатоклиеви, Димитър Стоянов, Мишо Михайлов. Заниманията вървят на площадките и салона на Английската гимназия.
После идват дебютните официални срещи. С ракетата са Стефан Христов, Михаил Михайлов, Димитър Агатоклиев, Кънчо Трифонов, Димитър Стоянов, Росица Христова, Жана Тодорова, Стефка Агатоклиева. Първите международни срещи пък са в словашкия град Жилина. Водач на отбора е Веселин Кръстев, а председател на секцията по бадминтон - Йордан Миленков.
Нататък са имената на Румен Захариев, Злати Стойчев, Йордан Райков, Юлия Радославова, Петър Великов, следващата вълна е свързана с Ахмед Таракчиев, Валентин Колев, Николай Парашкевов, Тодор Андреев, Милена Йорданова, Виктория Йорданова, Снежана Димитрова. Поредният златен прилив е със сервисите на Мартина Касимова, Татяна Христова, Анна Емилова, Анелия Йорданова, Пламен Борисов, Радослав Йорданов, Камен Лазаров, Стилиян Йорданов, Александър Божидарски.
За изброяването на всички имена от богатия летопис на СКБ „Русе“ няма да ни стигне цяла страница, но няма как да не споменем Данаил Великов, Николай Георгиев, Никола Красимиров, Велин Тодоров, Мартин Бънов, Силвана Генкова, Ивалина Пламенова. За да стигнем до Борислав Андреев, безспорната голяма сегашна, но не и последна звезда на СКБ „Русе“.
Всъщност, главното достойнство на клуба през всичките тези години са успехите във всички възрастови групи - като се почне от най-малките деца и се стигне до мъжете и жените. Днес треньорите Христови продължават да работят с момчета и момичета от училище „Любен Каравелов“. Това училище е един от изворите за попълване на групите.
Никак няма да е пресилено, ако наречем СКБ „Русе“ едно голямо и задружно семейство. Доказателства?
Клубът остана без легендарната си зала на булевард „Тутракан“ и след като получи от общината помещение в „Ялта“, се зае с основния му ремонт. Родители и деца бяха един до друг - един боядисва, втори монтира прозорците, трети помага в черната работа. Днес заличката е едно малко бижу. Трудно може да се срещне такава завладяваща солидарност.
Това пъстро семейство от няколко вече поколения ще празнува днес своя горд 40-и рожден ден.
Честит да е!