- Не. Но си е в реда на нещата да има такива реакции. Сполучлив лаф пусна историкът Божидар Димитров: “Василий Втори не успя да извади очите на цар Самуил, но ние ще го направим.”
Притеснението ми беше съвсем друго - трябваше да направя паметника за 4-5 месеца, но срокът се удвои. За щастие, общинарите проявиха разбиране.
- Четох, че сте работили с учени от БАН, за да накарате очите на Самуил да светят - в тях имало по три LED пластини. Разкажете за тях.
- Очите на Самуил са от полускъпоценен и полупрозрачен камък. Ей сега ще ви покажа мостра. Дупките са специално направени, за да могат да легнат вътре склерата, зеницата и т.н. Над зеницата са направени два миниатюрни отвора, а под нея един - там са разположени пластините, свързани са със специална батерия в главата на паметника, чийто живот е 100 000 часа, или около 3 години в режим.
- Имаше призиви да угасите погледа на владетеля - постигнахте ли компромис?
- Договорихме се със зам.-кмета на столицата Тодор Чобанов
на намаля с 50%
яркостта на
излъчването
от очите на Самуил.
Някоя нощ в близките дни с хората от БАН ще отворим главата на статуята, където е батерията, ще премерим луксовете на фона на небето, насрещните лампи, контраосветлението и ще направим светлината от очите да изглежда така, сякаш тлее.
- Откъде ви хрумна този светещ поглед?
- Описал го е класикът Димитър Талев в романа си “Самуил”. Цитирам ви по памет: “Той стоеше пред палатката, целият в доспехи, шлемът му светеше на слънцето, а очите му излъчваха огън.” Освен това съм учил и история на изкуството. Вземете за пример Севт Трети, в гръцката архаика също има статуи от VII век с инкрустирани очи.
И защо, мама му
стара, да не му
светят очите?
- Какво всъщност искате да кажете на потомците му с изгарящия му поглед?
- Това, че епохата му е била страшна, че животът му е бил страшен. И ако сега ни уморяват и приспиват тихо и леко, тогава времената са били далеч по-свирепи - набучвали са на кол, посичали са с меч. А властелинът Самуил умира гордо.
- Защо е с приведена глава?
- А как, да гледа небето ли? С приведена глава е, защото гледа хората долу. Неговите войници сега са ученици, студенти, млади хора. Тях гледа. А ако гледаше нагоре, какво щеше да види? Нищо.
- Критици твърдят, че лицето на владетеля не било като възстановеното от антрополога Йордан Йорданов.
- Нищо подобно. Работих и с него. Съобразил съм се и с костиците на ръката му, които са изложени в една витрина на Института по антропология. Също и с това, че лявата част на черепа му е била раздробена от удар. Но нека да уточня - не може да пресъздадеш в такава героична фигура грохнал старец на седемдесет и кусур години с побелели коси и безумен поглед. Изкуството, както знаете, не копира буквално живота. Той трябва да бъде събран и синтезиран в един миг. Да се види в пространството, не във времето. Как ще изобразите човек, хем воювал храбро 40 години, хем в последния му миг на земята? Трябва да събереш двете в едно. Сигурно ще се получи нещо, което
критикарите няма
да искат да чуят
и видят. Все ще питат “Защо не е готин? Защо не е с бели коси? Защо ръката му е толкова къса?” Самуил е бил нисък човек. А ръката му е една моя педя - идете и вижте. Чупена, смачкана, изсъхнала. Не я е държал свита на гърба си, като Сталин...
- Нарекоха паметника ви откровен кич, започна и подписка срещу него и мястото, на което е поставен - гледал срещу паметника на ослепените си войници. Недоглеждане ли е това?
- Никой не е търсил такъв ефект. Там наистина има един ансамбъл на проф. Любомир Далчев, поставен преди много години. Просто така се е случило.
- Първоначално паметникът трябваше да бъде в градинката до църквата “Св. Георги” в столицата. Защо промениха мястото?
- Защото там въстанаха граждани, отецът на църквата, а и служебният премиер Георги Близнашки тогава натисна общината. И тя го ситуира в една област, достойна за български владетел като Самуил - това е старият римски път - оста Цариград-Ниш, който си води баш през София нататък. Казват му пътя за Европа, макар че Европа се намира някъде към Странджа, има я много добре нарисувана на карта от III век.
- Има ли личен елемент в нападките към вас като скулптор?
- Според мен авторите им са си платени агенти. Днес им лъсна голият задник като на шимпанзета, че са гласували 29 000 пъти от един компютър... А за всеки случай гласували 200 пъти “за” моя паметник. Тази шашма хвърля сянка и върху бъдещи избори, ако се въведе електронно гласуване.
- Не го ли схващате като пиар? Ставате важна личност.
- Ами! Други стават важни покрай мене....
- Колко време работихте над паметника?
- От момента, в който спечелих конкурса - март 2014 г. Тогава д-р Милен Врабевски, председателят на фондацията “Българска памет”, ни събра в залата на Съюза на архитектите и публично обяви, че моят проект печели конкурса на зам.-кмета по културата на София г-н Тодор Чобанов. Всъщност
Врабевски върши
работата на
държавата
- той финансира паметника в памет на почитан български владетел.
- Какво ви костваше изработването му?
- Каквото всяка отговорна работа - много усилия. Денонощен труд, защото нищо друго не можеш да правиш. Имах време само да си нахраня кучетата и котките. Паднах, вярно - ловко, потроших ребра. Работих с флекс, ако не внимаваш, може да се нарежеш. Резнеш тук, там, нормално е, купуваш лепенки и лепиш. Вярно, облечен си в специален екип - например обувки с подсилени силиконови бомбета да омекотят евентуален удар, ако някоя част падне. Но и с бронежилетка, и с каска да работите, пак може да се случи.
- От какво направихте статуята?
- Две вани глина, метал от претопени руски гилзи.
Използвах стара руска
технология - каркас
Думата означава скелето, което крепи глиненото тяло да не се събори на земята. Скелето се облепва с глина около 10-20 пръста. Аз, за разлика от авторите на технологията, съм го облепил само с два пръста глина. И според мен това си е един учебник как се правят нещата, без да забиваш пирони и дъски.
- Колко тежи паметникът на Самуил?
- Около тон и половина. Трябваше да е 5 метра, но го направих висок 3,70 м.
- Успяхте ли с творбата си да постигнете внушението за този страшен и могъщ български владетел?
- Успях. И не смятам паметника за провал. Старах се да е разбираем за всички - и за деца, и за възрастни. Когато застанат пред него, да знаят, че това е техният цар. Е, да, можех да го направя да изглежда и другояче. Но вместо да гледат истински човек, щяха да наблюдават нещо, с което съм се упражнявал да бъда модерен скулптор. Паметникът на Самуил си е класика. Малко хора я правят у нас. Трябва да знаят окото, гънката, анатомията на ставата, всичко трябва да се знае. Иначе набързо минаваш метър, даже и модерно може да стане...
- Колеги обаждат ли ви се да ви поздравят?
- Вълко Ценов (авторът на скулптурата на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София). Иначе колеги, които съм побеждавал в други конкурси дойдоха на откриването. Например Иван Чолаков, проф. Мирчев от Художествената академия. Да не говорим, че на две комисии в Министерството на културата Светлин Русев и редица други колеги одобриха моя проект. За тях беше важна общата идея, а като си завършил академията и 12 години си учил такива неща, предполага се, че ще се справиш...
Но когато мина покрай паметника, най-различни хора ме разпознават. И таксиметровите шофьори - също. Даже не ми искат пари.
- Да, но ви спряха тока...
- Забравил съм да го платя. Аз времето го нямам за нищо. Не съм забелязал, че са минали три месеца. Спряха го - 80 лева ми струваше процедурата “бързо включване”. Преди ми се обаждаше една любезна жена: “Г-н Хайтов, ще ви спрат тока. Идете да го платите в понеделник.” Тоя път никой не ми се обади, тази жена сигурно се е пенсионирала...
- Какво стана с костите на Самуил - ще ни ги върне ли Гърция?
- Щом президентът Плевнелиев обяви публично пред посланици и пред народа, очевидно нещата ще отидат натам. Държат ги в едно мазе. За какво са им?
- Коя е следващата ви творба?
- Имам амбиция да се кандидатирам с проект за подземието на мавзолея, то е три етажа надолу. Там искам да направя експозиция 6000 години България с 3D технология - холография, така че всеки да може да види накуп свети места и известни български забележителности.
Интервю на Мила Гешакова