Израстването често е трънлив път и в това отношение Райли не е изключение. Тя е изтръгната от живота си в Минесота, когато баща й приема нова работа в Сан Франциско. Малката Райли остава без приятелите си, без любимия дом, без училището, с което е свикнала. На всичкото отгоре има проблем с преместването и камионът с мебелите все не пристига. Райли приема враждебно всички тези промени и в главата й се блъскат различни и дори противоположни чувства, които във филма са представени като пет малки пъстри човечета: искрящожълтата Радост, синята Тъга, колебливият Страх, огненият Бяс Лют и зелената Гадост. Те живеят в Главокомандването – контролния център в съзнанието на Райли, откъдето й дават съвети в ежедневието.
Единствената цел на Радост е да поддържа щастието на Райли. Тя е безгрижна, роден оптимист и винаги готова да намери забава във всяка ситуация. Радост намира предизвикателствата в живота на Райли за възможности, а по-малко щастливите моменти като дребни трусове по пътя обратно към нещо страхотно.
Основната задача на Страх пък е да пази Райли. Той е постоянно нащрек за потенциални опасности и прекарва времето си в оценка на възможните опасности, клопки и рискове в ежедневните занимания на Райли.
Бяс Лют приема страшно присърце всичко да е справедливо за Райли. Той има горещ нрав и навика да избухва, при това буквално, когато нещата не се движат по план.
Нито едно от останалите чувства въобще не е наясно каква е ролята на Тъга, а на нея й е много трудно да мисли положително. Понякога изглежда най-добре да легнеш на пода и хубаво да си поплачеш. За Гадост пък всичко е, разбира се, гадно.
Докато Райли и чувствата й се борят да се приспособят към новия живот в Сан Франциско, в Главокомандването настава смут. Макар че Радост, главното и най-важно чувство на Райли, се опитва да запази нещата позитивни, чувствата влизат в конфликт как най-добре да се ориентират в новия град, дом и училище.