Образованието в Русе - красива опаковка на развален продукт

Имам обосновано предположение, че в тази държава, тази област и този град е важен целофанът, а не съдържанието. Независимо дали става дума за помпозни празни фрази, за красиви сгради с второкачествено обзавеждане или за рокадите в гимназиите. След двуседмични енергични подавания на топката като в тенис мач Сампрас-Агаси, областният управител Стефко Бурджиев и началникът на инспектората по образованието Димитър Райнов млъкнаха. Взеха по един сет и оставиха на публиката да се чуди какво става - ще продължават ли, ще обявяват ли победител или ще хващат хавлиите към изхода и съблекалните. Нито един глас от публиката обаче не викна в подкрепа на любимия си играч. А мачът не беше безинтересен. Поне на външен вид.
Местенето на училища и някакви рокади в паралелки явно бяха само повод да започне играта. Интересът на публиката обаче е не да се играе, а да се води битка. Не за керемиди и улуци, а за съдържанието - най-важното, заради което плащаме всички ние с данъците си.
В Русе
нито веднъж не е свикана пресконференция за резултатите от външното оценяване
на децата, било то на малка или голяма матура. Нито общинският отдел по образование е казал какво прави и постига, нито държавната структура - Инспекторатът. Може би защото и родителите нехаят за обучението и постиженията на децата си. Всяко обобщение е погрешно, затова и е правилно да се каже, че изискванията към училището на голяма част от семействата е детето да е на сигурно място, живо и здраво. Точно заради това ниско ниво на критичност към системата ръководителите й правят каквото си искат и тя е само повод да си премерят силите. Външно.
Някога, някога, толкова някога, колкото 50 лета, в Русе властта решила да синхронизира училището с промишлеността. Нароили се техникуми и гимназии с цел да се обезпечи с кадри народното стопанство. Както приличаше на онези години, изискванията бяха за напредък, за първенство в социалистическото съревнование на всички полета. Като резултат в Русе средният успех от средното образование
винаги е бил значително над средния за страната
Все още се разказват легенди за това как шефката на просветата по онова време Тодорка Григорова викала за обяснения на килимчето с наведена глава всеки директор, който не е успял да донесе на Русе златен медал, а се радва на сребро. Наливали са се пари, контролът е бил безпощаден и резултатите са ясни, пише ги в справочниците.
Сега е друго. Парите са малко, контролът е имитационен и резултатите са очаквани - Русе е със среден успех под средния за страната. Години наред „Утро“ прави анализ на всички оценки от матури, но, както е присъщо на ежедневниците, статиите умират с издаването на следващия брой. Кой от учителите, директорите и началниците не знае, че в много от професионалните /а и не само/ гимназии част от учениците със седмици не стъпват в училището? Кой от същите тези хора не е чувал, че заради страх от съкращения и орязан бюджет се прави и невъзможното, за да остане името на Иванчо в дневника? Кой не знае, че в някои общински училища децата се задържат изкуствено с лъжата, че няма нужда от изпит, за да се завърши с елитна диплома? Знаят, но не ги интересува.
Всеобщата измама е погълнала и образованието
а с новия закон, който депутатите така лекомислено продължават да приемат, ще се стигне до още по-трагично положение. Отвън обаче погледнато, ще имаме чудесен, демократичен и европейски стандарт.
Големият грях на Инспектората не е в решенията коя керемида къде ще се мести, а в липсата на контрол какво става вътре, в училищата. В интервюто си пред „Утро“ областният управител Бурджиев каза категорично, че преди всяка проверка в училище от инспектората звънели на съответния директор и го сплашвали с предстоящото си явяване. Сигурно има обаждания наистина, но не за друго, а за да си съберат /ако могат/ учениците и да покажат, че се водят часове и се преподава. Директори са наказвани заради липса на канапче в подвързията на документи, но не и за резултатите на възпитаниците им на матурите. От друга страна пък, изобщо не е нужно всички ученици да са отличници и да завършват средно образование. Тогава от какъв зор ние плащаме? За голяма част от родителите е по-тревожно съдържанието на вода в пилешкото, отколкото дали децата им учат нещо в училището. Факт, който може да бъде доказан от стотиците двойки на матурите.
За жалост и този път покрай сухото гори и мокрото.
Заради безхаберни учители и директори ще се наложат рестрикции
и на онези, които имат идеи, работят и постигат успехи. В същото интервю областният управител ясно казва, че в Русе съществуват привлекателни и непривлекателни училища. За да има ученици за всички обаче, поради демографското положение е препоръчително първите да намалят приема си, за да останат бройки за вторите. Би звучало логично, ако не беше ужасяващо, противоречащо на свободния избор и воля. Защо, след като все пак явно има добри и лоши училища, няма разлика във финансирането им? Насловът „Равнение по последните!“ е пагубен за всяка система, включително и за образованието, което уж се цели във високи върхове. Статуквото е толкова удобно, че на никого не му се иска да побутне блатото. Опаковката е бляскава и не ни интересува какво има вътре.
Само след 40 години в България никой няма да се учудва на Ханко Брат или на Николайко Перник. Тези, които са знаели за хан Кубрат и Николай Коперник ще са преминали в по-добър свят - кой в чужбина, кой на небето.