Историята започва през 2007 година, когато между ДФ „Земеделие“ и Община Борово е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по предприсъединителната програма за развитие на земеделието и селските райони. По САПАРД е трябвало да пристигнат безвъзмездно 100 процента от парите или над 364 000 лева с ДДС, нужни за залесяване на изоставени земеделски земи.
Общината обявява обществена поръчка, която е спечелена от Държавното ловно стопанство. Сключват договор, като първоначално залесяването е трябвало да приключи до 31 юли 2008 г. Впоследствие обаче срокът е удължен до 25 октомври.
Терените за залесяване са предадени на изпълнителя още през март 2008 година, но дори и удълженият срок не се оказва достатъчен - залесяването на практика се върши през 2009 година. При това не на всичките договорени над 550 дка, а едва на 300. И като за капак още на следващата година се оказало, че повече от 50% от младите фиданки вече са умрели.
От лесничейството се оправдават с продължителното засушаване и с липсата на каквито и да било последващи грижи от страна на Община Борово. И си искат парите.
Фондът обаче има право да откаже изплащане на помощта в няколко случая, между които и когато инвестиционният проект не е осъществен в срока. И от САПАРД отказват да плащат. Така контрата остава в Общината, затова и Държавното ловно стопанство тръгва да съди нея.
Състав на Русенския окръжен съд обаче отхвърли иска на лесничеите. Според съда изпълнението на задълженията по договора е очевидно неточно. А и Общината няма право да извърши такова разплащане, без одобрение от ДФ „Земеделие“. А такова няма.
Но делото едва ли ще приключи само на една инстанция, особено след като става дума за такива суми.