Трудното прохождане на Белите Олимпиади

По-малко от две седмици ни делят от Олимпиадата в Сочи. Светът се вълнува, спортистите се надяват да надминат себе си и да стъпят на върха, търговците калкулират печалбите от продажба на какво ли не - от евтини шапки и ръкавици до суперскъпи ски и телевизори, организаторите тръпнат да опазят сигурността на игрите, политиците кроят тънки сметки как да отправят послания с присъствие или отсъствие от официалната трибуна и така нататък, и така нататък. Защото олимпиадите наистина са глобално събитие, което далеч надхвърля границите на спорта.
Но всичко това можеше и да не се случва през зимата, защото оригиналните олимпийски игри са летни, а в родината им - древна Елада, дори не са познавали добре снега, да не говорим за свързаните с него спортове и развлечения. Всъщност белите олимпиади имат юбилей - първите зимни олимпийски игри се откриват на днешния ден преди 90 години във френския курорт Шамони в подножието на Монблан и продължават до 5 февруари.
Но до тях никак не се стига лесно.
Идеята белите спортове също да имат свой най-висок форум - нали никой няма да се изненада от това! - е на вдъхновителя на съвременното олимпийско движение Пиер де Кубертен. Френският визионер е вдъхновен от фурора, който постигат възродените летни Олимпиади и иска да пренесе чувството за общност, за празник, за мир и разбирателство между народите и на белите писти.
Самите зимни спортове набират все по-голяма популярност в началото на 20 век, когато аристокрацията разбира, че почивката и развлеченията не са само около кортовете за тенис и на футболните игрища, а и в бялата магия на планините.
В историята са известни кънки надбягванията по заледените реки в Холандия; постоянното усъвършенстване на ските през хилядолетия назад човешка история е създало не една и две легенди за големите надбягвания в студения север; еротиката в пируетите и скоковете на заледената Темза, ражда мита за фигурното пързаляне; силата да покориш склона на ски и шейна в алпийските страни създава нови и нови герои...
Така постепенно са се обособили специфични зимни спортове върху ски и кънки, които напират да намерят своето място под слънцето. В студения север някъде от средата на 19-ти век започват да се правят надпревари със ски и кънки, които през 1901 година в Швеция прерастват в Северни игри с участието на няколко скандинавски народи. Тези игри придобиват много голяма популярност и масовост, като първоначално са се провеждали през две години, а от 1905 година - през четири взаимствайки от древните гърци олимпийския цикъл.
Но тъкмо тези обичани и чакани с нетърпение от мнозина игри стават една от най-големите пречки за стартиране на зимни Олимпиади. Скандинавците не искат и да чуят за събитие, което ще засенчи вече изградените традиции и мосю Кубертен е изправен пред прозрачна, но дебела ледена стена, отвъд която вижда мечтата си, ала не може да стигне до нея.
Е, крепостта, както повечето крепости, все пак пада с помощ отвътре, но това не става нито бързо, нито лесно.
Членът на Международния олимпийски комитет и главен организатор на първите Северни игри през 1901 година -шведът Виктор Густаф Балк, който е и много близък приятел на Кубертен, започва да сближава позициите, като настоява някои от зимните спортове да се застъпят и в програмата на летните игри. Така през 1908 година в Лондон се провеждат стартове във фигурното пързаляне, където 22 фигуристи от 6 нации спорят в четири надпревари на леда на „Принс Скейтинг Клъб“. При мъжете титлата грабва един от най-добрите фигуристи за времето си Улрих Салчоу от Швеция. При дамите представителката на домакините Мадж Сиърс е над всички, докато при двойките германците Ана Хублер и Хейнрих Бургер ликуват със златните медали. В артистичната специална програма с фигури за мъже пък над всички е руският фигурист Николай Панин.
Три години по-късно италианския граф Еуженио Брунета - в Северна Италия алпийците вече са набрали значителна скорост - прокламира седмица на зимните спортове в чест на предстоящите през 1912 година летни игри в Стокхолм. Организаторите отказват с извинението, че тази седмица ще засенчи традиционните Северни игри. Все пак идеята на италианския граф намира благодатна почва сред организаторите на следващите игри през 1916 година в Берлин, като лично го канят за патрон на зимната седмица. Уви екналите в Сараево изстрели палят Първата световна война и Олимпиадата става носталгичен мираж от годините на мирния живот.
Войната е тежка, но е много по-малко опустошителна от глобалната касапница двайсетина години по-късно заради по-несъвършените оръжия. Това обяснява бързото възстановяване на Олимпиадите. Домакин на първите следвоенни игри през 1920 година е Антверпен, като в тях отново има ледени площадки за фигурно пързаляне и за един нов гост - хокея. Седем нации изпращат отбори, като над всички се открояват хокеистите на Канада, спечелили финала срещу Швеция с разгромното 12:1, като голмайстор на първенството става американецът Хърбарт Друри забил 14 шайби в четири срещи. Във фигурното пързаляне скандинавците показват най-добри умения, като титлата при мъжете грабва Гилис Графстрьом, докато сънародничката му Магда Маурой-Юлин печели при жените. Финландските съпрузи Людовика и Валтер Якобсон пък печелят титлата при двойките.
Така стъпка по стъпка мечтаната от автора на девиза „Важно е участието, а не победата“ Бяла Олимпиада се приближава до реалността, макар че северните нации продължават отпора и смятат, че подобна стъпка ще отнеме част от собствената им идентичност, дори ако щете културно-социален суверенитет. През 1921 мосю Кубертен вижда шанс за действие и не го изпуска. Впряга целия си дипломатически талант и успява да създаде комисия по организиране на зимни игри с представители на Швеция, Франция, Норвегия, Швейцария и Канада. Въпреки явните разногласия Кубертен настоява за организиране на седмица на зимните спортове с цел рекламиране на летните игри в Париж. Според него трябвало да се организират рекламни състезания по неолимпийски спортове, плюс преместването на хокея и фигурното пързаляне от лятото в Париж за зимата в Шамони.
Така на провелия се през 1921 година конгрес на МОК във швейцарския град Лозана се взема решението за организирането на зимна седмица предхождаща летни игри в Париж през 1924 година. Като домакин е избран френският курорт Шамони и така се завърта колелото, чийто пореден цикъл ще фокусира скоро световното внимание в Сочи.