Проектът за Наказателен кодекс, който беше приет от българското правителство и в момента подлежи на обсъждане от депутатите, би дал на полицията правото да действа по свое усмотрение, "за да предотвратява престъпна дейност и публични безредици на определени обществени места".
Той би забранил на държавните служители да критикуват правителствени политики, както и да участват в протести, а също и ще попречи на гражданите да подават анонимни жалби за дребни кражби и други нарушения на обществения ред.
Новият проект заплашва и представителите на неправителствени организации със затвор, ако дейността им се окаже в полза на чужда държава или чуждестранна организация.
Клауза от новия кодекс, криминализираща снимането на хора без тяхно съгласие, бе отменена след публично недоволство.
Според критиците, новите текстове ще отслабят демократичните устои на България. Консервативното правителство на страната падна през февруари 2013 г. вследствие на национални протести срещу корупцията и ниския стандарт на живот. Служебният кабинет и избраната след него социалистическа коалиция обаче не успяха да се справят с публичното недоволство. Протести продължават да се организират всеки ден в столицата на страната.
"Определено (тези) промени не са насочени към подсилването на демокрацията, а към нейното ограничаване, както и към замяна на демократичното право за обмен на информация с някакъв вид цензура. Тенденцията е очевидна", коментира проекта за нов кодекс Александър Кашъмов, главен юридически съветник на програмата Достъп до информация, НПО за граждански права в София.
Според Кашъмов, спорните елементи в проекта са в разрез с Европейската конвенция за правата на човека и в частност нарушават правото на изразяване.
Представители на ЕС не бяха открити за коментар, но от българското правосъдно министерство отрекоха проектът да има отрицателно влияние върху свободата на словото.
"Министерството на правосъдието няма да направи политическа оценка на документа. Уверени сме, че новият проект за Наказателен кодекс, в сегашната му форма, е професионалното и експертно мнение на водещи български юристи", казаха от там.
Нови ограничения на свободата на пресата, както и на свободата на сдружаване и събиране, се наблюдават в някои европейски страни от бившия комунистически изток. Русия въведе строги антипротестни закони, когато президентът Владимир Путин навлезе в третия си мандат през 2012 г., а украинският му колега Виктор Янукович прие регулации против протестите, след като хиляди граждани се събраха в края на м.г. да протестират срещу решението му да остане близък с Москва, вместо да подпише споразумението с ЕС.
"Европейският съюз няма нито силата, нито лидерската воля, нито е в позиция да настоява за демократични реформи", каза Аманда Пол, политически анализатор от Центъра за европейска политика в Белгия.