Към момента при назначаването на членовете на Районните избирателни комисии се "запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции от партии, като се използва методът на най-големия остатък". След днешното решение това ще важи и при назначаването на ръководствата на РИК-овете. В страната има 31 РИК, в ръководството, на които трябва да участват 93 души. Сметката показва, че ако се приложи този принцип ГЕРБ ще има право на 46 души в ръководствата на РИК, БСП – на 18 души, ДПС - на 13, "Атака" – на 9, Синята коалиция - на 5, а НДСВ - на 2. В сметката не влиза РЗС, защото по смисъла на закона те не са парламентарно представена партия (в сега действащия Изборен кодекс "парламентарно представени" са партиите и коалициите от партии, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избори, съответно към датата на провеждане на консултациите при назначаване на Централната избирателна комисия.).
Въпреки всичко сметката показва, че би могло в определени РИК-ове ГЕРБ да имат по двама души в ръководствата. Поради тази причина червеният депутат Мая Манолова поиска председателят, зам.-председателят и секретарят на избирателната комисия да са от три различни партии. Идеята й, обаче, така и не срещна нужната подкрепа сред останалите депутати от комисията. Същият принцип за разпределение ще важи и за ръководствата на общинските избирателни комисии.
След като приеха този текст, малкото останали членове на комисията по правни въпроси се амбицираха да продължат с разглеждането на промените в Изборния кодекс и да ги приемат още тази вечер, и приключиха разискванията по него минути преди 20:00 часа.