Данни, събрани от поръчките на каменоделци, които изработват надгробни плочи, сочат, че всъщност техният брой по пътищата е поне 6000.
В Закона за устройство на територията е записано, че
за паметници и кръстове с височина до 3 м разрешение за строеж не се изисква
Премахването на незаконни плочи трябвало да се извършва от Дирекцията за национален строителен контрол. Но и от там не вземали отношение, тъй като извършвали проверки само след подаден сигнал. Такива обаче за надгробни плочи нямало.
Според Закона за пътищата без разрешение се забранява поставянето на възпоменателни плочи и знаци в обхвата на пътя. От пътната агенция обясниха, че в повечето случаи към тях никой не се обръща за разрешение, тъй като паметниците се поставяли в частни терени, съседни с пътното платно.
Ако паметник все пак попаднел в сервитута на пътя, в закона нямало текст, който да позволява налагането на санкции за поставянето му без резрешение. От друга страна, заради етични съображения и да не се смята за тормоз над опечалените близки служителите на областните поделения на пътната агенция не махали плочите и не изисквали и план за обекта, както е нужно по закон.
Доста различни са паметниците, предназначени за гроб и за увековечаване на мястото, където е станала трагедията, обяснява Кадри Асан, който от 68 г. е каменоделец,
Едните били по-масивни, а
тези по пътищата изглеждали по-скромни
Представлявали най-често груб камък, който да свидетелства, че на това място е имало катастрофа със смърт. “Правят го за утеха. Ходят по магистрали, улици и главни пътища да палят свещи, за да тешат мъката. По този начин почитат мястото, където е излетяла душата на починалия в резултат на катастрофа”, обяснява Кадри.
Някои слагали кръстове и изписвали имената на жертвата. “Има и такива, които поръчват по-внушителни композиции. Когато става дума за младежи или деца, обикновено извайваме ангелчета с крилца”, разяснява Кадри.
Според него преди години мраморът бил три пъти по-евтин, а един скромен паметник излизал 500 лева. “Близките плащаха, без да се пазарят, донасяха подаръци, ракия, вино, луканки за бог да прости. Сега за същия монумент гледат сумата да не надхвърля 300 лева. А работата ни не е лека - гълташ прах, дялаш, ръцете ме болят”, жали се Кадри Асан.
Той бил най-доволен от клиенти, които били средна ръка. “Богаташите, които не си знаят парите, са по-стиснати. Поръчват, а не плащат. От 7 г. един бизнесмен ми дължи 1000 лева за паметник от черен гранит и не ми плаща”, оплаква се Кадри.
На няколко метра от него работи колегата му Петър Чолаков. Той също има поръчки за постаменти, които да отбелязват лобните места по пътищата. “Лошото е, че напоследък все повече млади хора гинат. На “Тракия” се убиха 3 деца. Сърцето да те заболи, като им поставяш снимките и изписваш годините на раждане под имената им”, признава каменоделецът. Още помнел трагедията, при която четирима студенти намериха смъртта си в река Чая на връщане от 8 декември в Смолян. Сега мястото е увековечено с паметник.
Повечето шофьори не обръщат внимание на паметниците край пътя
и мислят, че няма смисъл от тях, твърди пловдивският психиатър Веселин Герев. По магистралите, полицейските пунктове и главните пътища имало показани ударени автомобили. Някои били смачкани до неузнаваемост и дори били качени на рампи за по-голяма видимост. Тези ужасяващи гледки обаче не въздействат на останалите водачи и дори не ги стряскат и не постигат превантивен резултат, твърди Герев.
Според него това се дължало на заложеното в психата на българина убеждение, че на него няма да му се случи такова нещо. Дори повечето шофьори при вида на паметници казвали - виж, тук един се е размазал. Голяма работа!.
Герев твърди, че отбелязването на лобните места на загинали в катастрофи с параклисчета вместо с паметници, както е в Гърция и Австралия, е по-удачно. Хората в тези държави били повече вярващи и имали страх от Бога. Когато ги сполети нещастие, ставали смирени и това им действало възпитателно. Ходят, палят кандилца и по този начин си спомнят за страшната ситуация, която им действа превантивно.
У нас имало известна превенция, но тя действала само на близките на загиналите, и то за определено време. Това е психологическият механизъм на изтласкването, обяснява Герев.
Засегнатите си го обясняват с някакво обективно стечение на обстоятелствата
Смятат, че ги е сполетяло нещастие по съдба.
Роднините на жертвите вдигали паметници по-скоро за утеха. Водела ги подсъзнателната мисъл, че така умилостивяват съдбата и подобни трагедии няма да се случват на друг човек от семейството.
Традицията да се отбелязва така лобното място се засилва в края на XIX и началото на XX век. Освен по пътищава в България такива паметници има и в Сърбия, Гърция и Черна гора.
С поставянето им близките героизират починалия, твърди Васил Гарнизов, зам.-председател на Асоциацията по антропология на Балканите. (Виж интервюто). Поставянето на плоча било усилие за загиналия да продължи да се мисли и след смъртта индивидуално и героически.
Епископ Тихон: Запалете свещ, дори загиналият да е непознат
Ритуалът по поставянето на паметна плоча на лобното място на загиналия е одобряван от църквата. Въпреки че за поставянето на надгробна плоча на мястото, където е погребан човек, има срок от една година и специални обичаи, то за отбелязването на лобното място няма никакви препоръки. За това не е необходимо човек да се обръща към църквата в подобна ситуация.Епископ Тихон, който е патриаршески викарий, коментира как стои въпросът от гледна точка на християнството. По думите му
обичаят не е в разрез с религиозните норми
Той твърди също, че обикновено близките на загиналия не се обръщат към църковните лица, за да се извърши някакъв ритуал при поставянето на надгробна плоча. Това не било нужно, защото самите скърбящи решавали дали да го издигнат на лобното място, или не. Освен това, когато преминаваме покрай такъв паметник, било правилно да се запали свещ, дори и загиналият да е непознат.
Александра Карамихалева, която е началник - отдел “Връзки с обществеността” при Светия синод, също потвърди, че не е нужно хората, които искат да почетат паметта на загинал на пътя, да се обръщат към църквата. Тя допълни, че тези паметници се правят в знак на почит от близките към починалия. Освен това и за да напомнят на живите да са по-внимателни на пътя, а и
според християнските разбирания смъртта трябва да се помни
Паметните плочи служели и като напомняне към живите, че никой не знае кога ще се яви пред Бог. Затова трябва да си добър, да не враждуваш и да си внимателен към хората около теб, казва Карамихалева.
Когато пък се преминава покрай обозначено лобно място, трябвало да се споменава починалият. Ако някой боледува дълго, то той имал време да се сбогува с близките си и да се помири с някокого с когото е имал вражда. При катастрофите обаче било различно, тъй като смъртта е внезапна, а за починалия на земята остават недовършени дела. В такива случаи молитвата от страна на живите и споменаването на починалия ще помогнат на душата му да намери покой.
Църквата не отрича паметниците по пътищата, макар те да не са в осветената земя - тоест в гробищата, твърди и надзорникът на пловдивската епархия свещеноиконом Виктор Христев.
“Те подтикват останалия вярващ народ към молитва за упокоение на душата на пострадалия на това място. Когато сме шофьори или пътници и видим такива знаци по улиците, е добре да се прекръстим и да се помолим за вечен покой на тези, които са загинали”, призовава той.
Според него паметник значи възпоменание, спомен. “Дори помените, които правим за покойниците, имат абсолютно такъв смисъл - подавайки храна на гладния, роднината, непознатия - повече хора да кажат Бог да го прости. Убеден съм, че близките, които издигат паметници на пътя, влагат такъв смисъл”, разсъждава отец Виктор. Той не може да каже какво въздействие оказват на останалите водачи.
С едно обаче е съгласен - повечето катастрофи, завършили със смърт, са в резултат на безразсъдно шофиране или след употреба на алкохол.
“Това е грях, защото освен своя живот отнемаш и живота на останалите,
които возиш. Очевидно тези водачи, когато са били деца, не са учили вероучение. Нямало е кой да им каже, че са отговорни както за собственото здраве, така и за това на останалите”, обяснява 30-годишният свещеник. Той съветва любителите на високи скорости да упражняват хобито си не по пътищата, а да ходят на специално обособени за тази цел места.
“Мога да посъветвам всички водачи. Тръгвайки, носете със себе си иконка на свети Христофор, покровителя на пътуващите”, каза отец Виктор. Това обаче не означава, че могат да шофират бясно, смятайки, че светията ги пази.
В Гърция параклисите са дори в кварталните улички
На всеки 100 метра в Гърция встрани от пътя се белеят иконостаси. Напълно местно явление, те са символ на паметта към загиналите в катастрофи.Правят ги по две причини, но винаги на конкретното място на инцидента - за да почетат паметта на умрелите си близки или за да благодарят на Господ, че ги оставил живи след катастрофа.
Иконостасите по гръцките пътища са неизброими. Можеш да ги видиш и по улиците на Атина - не само по булеварди, но и в малки квартални улички.
Макар че болката, която символизират, е напълно уважителна, паметниците във вид на малки параклиси са напълно незаконни.
В Гърция всеки ги поставя на мястото на инцидента,
без да се допитва до съответните органи или да поиска разрешително.
Нито една институция обаче не посяга на мъката на хората, загубили близките си.
“Когато бях малък, в моето село си спомням бабите ми и съседките, които отиваха на следобедните си разходки, “за да запалят кандилата”. Иконостасите по краищата на провинциалните пътища, които съществуваха в района, бяха стожери на вярата в някой светец и бяха известни с името на изобразения на тях светец. Места за поклонение. Тогава нямаше толкова много автомобили и тези места бяха като малки параклиси, белосани, чисти, с винаги запалено кандило.
И още не бяха поставени толкова много по националния път. По-късно започнаха да се множат. Прогресът донесе със себе си повече автомобили, повече катастрофи и множество загинали, които, ако бъдат преброени от 70-те години насам, човек може да се отчая”, каза за “24 часа” Христо Топалидис от Пирея.
“Никъде по света не се строят, където и когато ти скимне, паметници, които никой не смее да пипне. Спомням си преди време някъде в Пирея бяха разкопали цял тротоар, за да поставят тръби за газ и единственото място, което не бяха пипнали, бе един иконостас”, споделя още той.
Гърция от край до край е осеяна с иконостаси,
малки, големи, каменни, железни, произведения на изкуството и евтини.
Гърците са религиозна нация, а според религиозните канони местата, на които се поставят паметниците, трябва да са осветени, затова всички крайпътни такива са с формата на малък параклис или кръст, което според църквата се смята за осветено място.
За да бъде поставен един иконостас, трябва да се вземе специален документ за одобрение от общината.
Към момента обаче не се издават подобни документи. Компетентните органи казват на подаващите молби, че тяхното искане не може да бъде удовлетворено. Властите предлагат вместо иконостас, на мястото да се създаде декоративен елемент. Например скулптура, на която да се впише причината за поставянето или да се засади дърво, да се изгради чешма в училище.
Във всички случаи обаче този елемент
не трябва да пречи на видимостта на пътя или на знаците
и изобщо трябва да се намира на място, така че да няма опасност от предизвикване на инцидент. Целта е да не разсейват водачите не само с бляскавите си украси, но и със страха, който предизвикват. И вай-вече, че поставени между растителност и сухи треви, където в повечето случаи се намират кандилата, има опасност да възникнат пожари, особено в периодите на голяма жега.