Смятат го за патриарх на българския тенис - не само заради достолепната му възраст, а и заради заразителното му умение да бъде и днес все същият вдъхновител и учител. Неслучайно тези дни човекът, за когото широката общественост в нашия град знае обидно малко, бе отличен със званието Почетен гражданин на Русе.
Ангел Пенчев е роден на 24 октомври 1933 година. Като ученик в училище „Братя Миладинови“ е
на хвърлей от първите три корта в България, изградени в Русе през 1930 година
„Комплексът бе построен върху терен на днешната Товарна гара. Освен трите прекрасни корта там имаше великолепен футболен терен, къпалня и невероятно подредена овощна градина с всевъзможни плодни дръвчета“, спомня си ветеранът.
И понеже базата е наблизо, малчуганът често отскача до кортовете, за да наблюдава тогавашните майстори на русенския тенис. Спомня си играта на собственичката на текстилна фабрика Мазламян, на зъболекаря Биков, на Корабов, Крулев. Първите преподаватели по тенис идват от Унгария.
Играе се от сутрин до вечер, а момчето, син на железничар, поглъща жадно всяко движение
на тенисистите. И тъй като държи по някакъв начин да се включи в играта, на първо време го вземат като подавач на топки.
„Месечната заплата на татко беше 6000 лева, а аз се прибирах с 1000 лева на ден. Майка ми започна да се съмнява, че едва ли не съм тръгнал да ставам крадец, затова си направи труда да дойде на кортовете и да провери на място как стоят нещата“, смее се проф. Пенчев.
Всички от състезателите го обичат и все по-често му дават възможност да поиграе с тях.
Винаги ще помни първия път, когато зъболекарят Биков го кани да излезе на корта
срещу него. Момчето на железничаря се включва на равна нога, нищо че тогава, а и години по-късно тенисът е белязан със знака на аристократичните спортове.
„Аристократизмът е в духа, а не във възможностите на голямата кесия. Поне при мене беше така“, казва проф.Пенчев.
Колкото и този спорт да минава за скъп, все се намират пари за някогашните дървени ракети „Дънлоп“. Играят още с руски и унгарски ракети, дето никак няма да се харесат днес на големите звезди в тениса. Най-малкото ще им се сторят странни.
През 1949 година участва и
печели в първото си състезание купата на Пловдивския панаир
На финала побеждава Георги Лазаров, баща на дългогодишните после национали Марияна и Красимир Лазарови.
През 1951 година е трети в държавата, година по-късно служи в спортната рота на София, началник на която е полковник Мирски.
През 1955 година е приет в НСА като стипендиант на „Спартак“ и вече е несменяем национален състезател. 10 години е в Топ 10 на България, но признава, че все остава в сянката на Александър Димитров, Николай Чупаров /направил след отказването от спорта добра кариера и като дългогодишен тв спортен коментатор/ и Любен Генов.
Ангел Пенчев знае, че треньорската професия ще стане негова съдба. 4 години е личен наставник на братята от ЦСКА Матей и Бажидар Пампулови - тенисисти, които нямат равни у нас през 70-те години. Под негово ръководство те печелят за първи път Балканската купа в Атина. Годината е 1975-а. Същия сезон стават втори на двойки на европейското първенство във Виена.
В същото време
чете много и жадно поглъща всякаква нова методика
за подготовка в тениса. Въоръжен с добра теоретична подготовка и богат практически опит, вече е убеден, че ако спортът не стъпи на солидни научни основи, никога няма да върви към правилно развитие. Затова се интересува от всякаква новинка - като се почне с храненето на спортистите и се стигне до тяхното възстановяване.
Мръщи се, когато го питаме за ролята на стимулантите в съвременния спорт.
„Наскоро четох, че футболистите на ЦСКА отказали да тренират, защото не били снабдени с хранителни добавки. Тези момчета не подозират, че си играят с истинска отрова. Хранителната добавка може да те вдигне за ден, а след 24 часа да си като парцал. Истината е в дозираната естествена храна и в пълноценната почивка“, категоричен е професорът, който пише труд след труд и
защитава високото звание през 1984 година
Преди това вече е станал заслужил майстор на спорта и заслужил треньор.
А дали днешните най-ярки звезди на тениса ползват допинг?
„99 процента, но, разбира се, нямам доказателства!“, не се съмнява Ангел Пенчев.
Защо тогава почти не се чува за прегрешили и наказани големи имена?
„Защото спортът стана прекалено комерсиален и в него се завъртяха огромни пари! За жалост спортът стана индустрия“.
Няма как да не го питаме какво мисли за нашумелия Григор Димитров.
Подсмихва се. Мълчи няколко секунди.
„Превъзходен техник! Брилянтен! Върхът! Покрай някои спорадични успехи обаче започна да си обръща голямо внимание. Много обича да го хвалят и да се хвали. Понякога се чудя
кога му остава време за почивка, след като се рови и из интернет и непрекъснато ни залива с новини за живота си
Медиите му вършат лоша услуга, като го препечатват веднага. Григор това, Григор онова... Преди време победи набързо Вавринка и се похвали, че не дал никакви възможности на съперника си, а на другия ден загуби точно толкова бързо и безславно от Монфис. Препоръчвам му малко повече скромност. Той трябва да разбере, че успехите ще дойдат с концентрация, 8 часа здрав сън и програмирана в детайлите здравословна храна“, казва професорът.
Смее се още от обяснението на Григор, че със сегашната ракета нещо не му върви и че по тази причина трябва да заложи на друг производител.
„Истината не е в ракетата, а в движението на ръката“, сигурен е почетният гражданин на Русе.
Чуди, се че повечето от българските треньори днес нямат нужната квалификация. Не съзира в тях и особено желание да учат.
„Мислят, че знаят много и всичко. Крайно време е федерацията да предприеме тур по центровете и да направи проверка кой всъщност има право да тренира деца. Другото е хитруване и печалбарство на дребно“.
Смаян е, че регистрираните днес клубове у нас са 120! Според него
повечето от тях са създадени от „търговци в храма на тениса“
Отчита иначе, че по места „все се прави нещо“ с изграждане на нови кортове.
Голямата му гордост е, че четирима негови ученици с голям принос за българския тенис са от Русе. Димитър Войнов работи в София, Огнян Илиев - в „Елит“ /Варна/, Атанас Георгиев - в „15:40“, Любен Петров - в Германия.
Вярва, че русенският тенис отново ще бъде фактор. Смята, че по този път се минава в задължително обединение между двата клуба. Много му се иска Русе да направи голям турнир с многобройни зрители по трибуните.
„Цял ден ми говори за Дунава“, казва придружителят му в срещата му с екипа на „Утро“ Слави Бинев /но не депутата, а негов съименик - б.а./.
Проф.Пенчев навежда глава, защото губи преди няколко месеца русенската си сестра. По-рано си отива и брат му. В Русе го връща поканата с празника по удостояването му за почетен гражданин.
Намира този жест за трогателен и много ценен
„Никога не съм се борил за „нашивки“. Работех неуморно ден след ден, защото знаех, че най-голямата печалба, която може да има човек, е уважението на хората. Усещам това уважение и днес се гордея повече от всичко, че съм русенец“, казва за довиждане първият и единствен български професор по тенис.