През 1993 г. основава Weekpress - първата специализирана агенция за „Връзки с обществеността“ (PR) в България.
Пламен е секретар на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET). Член е на СБЖ. От 1992 г. е член на Борда на директорите на Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET). От 2013 г. е председател на авторитетната международна комисия за присъждане на наградата „Златна ябълка“ (Golden Apple Award).
Това е поредната разходка, която Пламен Старев предлага на читателите на „Утро“ в интересни, екзотични и малко познати кътчета по света, в които е имал щастието да бъде.
Пламен СТАРЕВ
Националният музей на Бейрут пази уникална колекция, която е свидетелство за развитието на цивилизацията от предисторическите времена до съвремието ни. Тя показва ролята на региона в модерната история.
В центъра на основната зала е разположен един от най-ценните експонати. Изключителната му стойност се дължи на неговия надпис. Той е на Ахирам, един от царете на финикийците. Дворецът му е бил в Библос. Живял е 1000 години преди Христа. Името му не се среща в много документи. Само в един. На саркофага, който е открит през 1923 г. при разкопки на царския дворец в Библос.
Световната си слава цар Ахирам не е получил както повечето царе - заради славни битки и разширяване на царството. А заради надписа на неговия саркофаг.
Той се състои от
38 думи, в които са използвани всичките 20 букви на финикийската азбука
Тя е първата фонетична азбука в света. На нейна основа са се развили повечето езици около Средиземноморието.
Сред многобройните експонати на музея се открояват няколко колекции на бижута, както и на прочутите фигури на финикийци - богове, воини и обикновени поданици. Според учените те са на над 4 хиляди години. Първоначално са ги правили от бронз, впоследствие са ги позлатявали. Повечето от фигурите са на мъже. Функцията им е била като на днешните амулети - да предпазват от враговете. Най-високата намерена досега фигура е едва 38 см. Някои са голи, други са облечени, всички са с шапки.
Надписите на голяма част от експонатите сочат, че са открити в Библос.
Много учени и най-вече ливанските историци са на мнение, че това е най-старият непрекъснато населяван град в света.
Точната му възраст трудно може да се определи, но се предполага, че е поне на 7000 години
Разположен е в Ханаан, или Обетованата земя. Предполага се, че е бил най-главният сред финикийските градове.
Градът е основан много преди финикийците, но те са го направили свой главен град. Финикийците, наричани в Библията ханаанци, са прочути мореплаватели. Малко са се задържали на сушата. Сами са строяли корабите си, които са считани за най-добрите за времето си. Известни са като изкусни търговци. Приписват им се редица качества, сред които интелект, военни познания и знания за света, както и умения за общуване. Разрушаването на Картаген се приема като начало на техния край.
Въпреки че повечето от живота си са прекарвали в мореплаване, те са изградили добре укрепени градове със статут на градове-държави. Най-известният от тях е Библос.
В превод означава „папирус“. Същото значение има и Библията
До днес са запазени част от древните стени, които са обграждали града по сушата. На най-високата част са останките от дворци, изграждани и разрушавани през 10-те хиляди години от неговото съществуване. И днес оръдията в крепостта са насочени към морето, защото главните опасности са идвали от там.
Библос е в Списъка на ЮНЕСКО за археологически забележителности. На територията му има следи от предисторически времена, има финикийски, персийски, египетски, гръцки, римски и какви ли не още руини. Всичко това може да се види на сравнително малка площ, най-вече в замъка на Кръстоносците на върха на хълма.
На пръв поглед един от най-прочутите древни замъци е полуразрушен. Но
изследователите са го проучили пласт по пласт и са стигнали доста назад в историята
без да си правят илюзии, че могат да стигнат до края на историята. На върха винаги е бил центърът на селището, независимо дали то е изграждано преди 5000 или преди 1000 години. Върху древните финикийски храмове са строили египтяните, после римляните, гърците, арабите, турците, кръстоносците. Всеки следващ завоевател е използвал построеното преди него. Дори религиозните паметници не са били разрушавани. По-“съвременните“ строители са положили изключително здравите римски колони в основите на новата крепост, за да са по-здрави. На много малко места по света може да се види древна колона да се използва като строителен материал.
Предполага се, че градът е основан от рибари през неолита. Намерени са много сечива и оръжия от Каменната ера. Свидетелство за живот преди 4000 години /през Калколита/ са големите делви, които са служели за погребения. През Бронзовата ера /3000 г.пр.н.е/ Библос се превръща във важен център, главно заради кедровите насаждения.
Кедърът е изключително дърво - споменава се 75 пъти в Стария завет
Никое друго дърво няма тази чест. Но оттогава започва неговата „смърт“. Изключителен интерес към кедъра са проявили египтяните, след като установили, че това е най-добрият материал за строителство на кораби. За кедъра те плащали в злато, алабастър, папирус, лен и много други ценни и днес неща.
Накъде към 1200 г.пр.н.е. регионът бил атакуван от т.нар. „морски хора“, известни днес като финикийците.
Библос не е само крепостта. И той си има своя „Стар град“. Като всички „стари градове“, тук е най-интересната част от модерния град. Зад стените на крепостта е старият отомански сук, препълнен с
магазинчета и ресторантчета, които предлагат една от най-вкусните кухни в света
Около тях са старите каменни къщи с червени покриви и тесни арки, характерни за източното Средиземноморие, разположени от двете страни на тесни калдъръмени улици.
На рецепцията на хотела, в който бях отседнал, обясняваха на френски туристи, че ако Бейрут е „Париж на Изтока“, то Библос е Кан. Но разликата с европейската „разпуснатост“ е съществена. Жените, ако са сами, са настанявани на най-долния етаж на хотела, мъжете - на горните. Обичайна гледка за местните плажове са мъжете, жените са изключение. В ресторантите няма да ви предложат алкохол. Но ако си поискате - менютата са препълнени с изискани първокласни питиета.
За много хора по света, особено за арабите, Библос е прочут с намиращото се наблизо Казино „Ливан“. В преобладаващата част от арабските държави казината са забранени. Но
дори и вярващите мюсюлмани обичат игрите с пари
Въпрос на престиж е за богато египетско семейство да прекара една седмица в Ливан. По време на тези луксозни почивки мъжете съвсем не случайно прекарват част от времето си в Казино „Ливан“. Последна френска мода и ултракъси поли не е много характерно за арабския свят, но е типично за казиното. Както и мъже с ризи в крещящи цветове и щедро напудрени дами.
В казиното алкохолът е в изобилие, храната е много вкусна. Което е нещо характерно за Ливан, чиято кухня е сред любимите на хедонистите.
Ако сте се запътили към ресторант в Ливан, трябва да имате предвид, че
цена от 100 долара нагоре е нещо нормално за порция в престижен ресторант
Но никой не ходи заради едната порция. Като начало на масата се изсипват десетки малки чинийки - мутабе, хомус, фатуш, табуле с много магданоз, пържени патладжани, кеба... След това идват основните ястия. Рибите не са за пропускане. А с тях вървят ароматните бели вина, за чиито цени дори не искам да споменавам. Десертите са вкусни, без да са много сладки. Плодовете са чудесни.
Запознах се с един от най-популярните местни историци. Д-р Харб е преподавател в Бейрутския университет и много обича да разказва истории, които са свързани с уникалната история на страната му. Той твърди, че
името Ливан е с библейски произход
(от срещаното в Библията LBN, което може да се преведе като „заснежени върхове“ и което води до LeBaNon) и затова трябва да е свято за всички народи по света.
Горд е със своята история. Любимите му закачки са с Франция, чието име идва от германските племена франки, с Боливия, наречена на Симон Боливар и др. За България нямаше теория, но имаше познания за траките и по-късните нашествия на римляни и турци.
Страна между две планински вериги, чийто върхове са покрити със сняг през зимата. Недалече от планините са чудесни плажове. Помежду им са тучни ливади, плодородни ниви, гъсти гори, гостоприемни хора... Познато, нали. Но не е България. А Ливан. Разположен на малко повече от 10 000 квадратни километра. С история на 10 000 години. В страната живеят 4-5 милиона ливанци, много повече живеят извън нея. Основната причина за напускането е търсенето на успеха. И това звучи познато.