Най-краткото представяне на Опел в биографичните справочници гласи, че той е немски предприемач и основател на фирмата за производство на едноименните автомобили.
Всъщност кариерата на Адам Опел започва в работилницата на баща му, където е рамо до рамо с братята си Георг и Вилхелм. Но идва време, в което бащината работилница отеснява за Адам и той заминава за Париж, където постъпва във фабрика за шевни машини. Това го вдъхновява през 1862-а, едва на 25 години, да се върне в родния Рюселсхайм и да основе
собствена фабрика за производство на шевни машини
и бързо да я превърне в лидер на пазара с произвежданите 18 000 машини годишно.
През 1868 година Адам Опел се жени за Софи Шелер, дъщеря на индустриалци, които виждат в жениха не само добра партия, а и надежден партньор за разширяване на бизнеса. Но Опел е верен на пътя си и не се отказва от шевните машини чак до 1886 година, когато разширява производствената си гама с велосипеди. И както може да се очаква, бързо става най-големия производител в Германия.
За жалост този находчив представител на прочутото германско предприемачество си отива рано от света. Едва на 58 години се разболява от тиф и пламъчето на живота му угасва завинаги на 8 септември 1895 година.
След смъртта на Адам Опел съпругата му Софи Опел и петимата им синове Карл, Вилхелм, Хайнрих, Фридрих и Лудвиг поемат управлението на фирмата и само три години по-късно семейство Опел започва да се занимава с автомобилна индустрия. Всъщност
продължават поетия от родоначалника път, който вече се е вглеждал в автомобилите
и е виждал потенциала им, макар че си ги е представял като луксозни забавления, а не като масово производство.
„От тази смърдяща кутия няма да излезе нищо повече от играчка за милионери, които не знаят как да похарчат парите си“, коментира самоходното превозно средство патриархът на фамилията.
Синовете обаче мислят друго - че „смърдящата кутия“ е бъдещето и ще донесе на фамилната компания много повече пари отколкото шевните машини и велосипедите взети заедно. И се оказват по-далновидни от баща си.
През 1898 година механикът Фридрих Луцман от Десау изработва няколко моторни каляски, сходни като концепция с представената пет години по-рано Бенц Виктория.
Братята Опел проявяват интерес към бензиновите файтони
които започват да печелят победи на събиращите все по-голяма публика регионални състезания.
Младите предприемачи решават, че няма време за губене и още през януари следващата година купуват малката работилница на Луцман, патентоват неговата конструкция и организират серийното производство на автомобили с марката „Опел Луцман“. Те разполагат с открита четириместна каросерия и разположен отзад едноцилиндров двигател от 1542 куб. см, който позволява мощност от 3,5 конски сили. Този първи във фирмената история модел е изработен в 65 екземпляра.
През 1902 година обаче той вече изглежда твърде архаичен и неперспективен като концепция. Тогава братята купуват лиценз за производство на френските автомобили „Дарак“, чието тиражиране под марката „Опел“ е организирано в Рюселсхайм. Каросерията е изцяло изработена в Германия, а шасито и двуцилиндровият двигател пристигат в завършен вид от Франция. Моделът е обозначен като „Опел Дарак“ 8/4 ПС, а през 1905 г. е усвоено и производството на 4-цилиндровия „Опел Дарак“ 35/40 ПС. Година по-късно обаче фамилията Опел решава да се откаже от услугите на френския партньор Александър Дарак, тъй като по същото време е завършен
първият изцяло авторски сериен модел на „Опел“
Прототипът, наречен „Опел“ 10/12 ПС, е показан още през 1902 г. на изложението в Хамбург, а през 1906 г. от него вече са произведени повече от 1000 броя. След успешната си изява на международното автомобилно състезание за Купата на Кайзера от 1907 г. „Опел“ се превръща в предпочитан доставчик на леки автомобили за държавния глава Вилхелм II. Първият фирмен модел, поръчан от двореца, е „Опел“ 65 ПС с 4-цилиндров двигател и специално изработена поръчкова каросерия тип „ландоле“.
През 1909 г. се появява и моделът „Опел“ 4/8 PS, по-известен като Докторваген, тъй като неговата надеждност, високопроходимост и пъргавина бързо са оценени от местните лекари. Автомобилът е снабден с четирицилиндров двигател от 1000 куб. см и тристепенна скоростна кутия, а максималната му скорост достига 55 км/ч при мощност 8 к.с. Той се произвежда до 1910 г., когато е заменен от четириместните версии „Опел“ 4/8 ПС, „Опел“ 8/14 ПС и „Опел“ 10/18 ПС с каросерия тип файтон.
До началото на Първата световна война предприятието предлага особено популярните в Германия модели „Опел“ 5/12 ПС, „Опел“ 5/14 ПС и „Опел“ 6/16 ПС. По това време най-големият като кубатура автомобил на марката е „Опел“ 40/100 ПС от 1912 г., чийто осемцилиндров двигател е с работен обем от 10 200 куб. см, а
максималната му скорост достига главоломните за времето си 120 км/ч
През 1914 г. е създаден „Опел GP Ренваген“, с който знаменитият пилот Карл Йорнс успява да спечели една от местните надпревари.
В техническо отношение следвоенните леки автомобили на „Опел“ са базирани на първия шестцилиндров модел на фирмата „Опел“ 18/50 ПС от 1916 г. Въпреки своите достойнства тези луксозни лимузини се продават трудно, поради тежката икономическа ситуация в следвоенна Германия. Това е и основната причина, поради която през 1924 г. компанията лансира малкия двуместен „Опел“ 4/12, придобил красноречивия прякор „Лаубфрош“ /Дървесна жаба/ поради яркозелената си окраска. Популярният автомобил разполага с 4-цилиндров двигател (951 куб. см, 12 к. с.) и достига максимална скорост 66 км/ч. На негова база се предлагат още триместен седан, кабриолет и фургон.
Именно благодарение на „Лаубфрош“ „Опел“ се превръща в
първата германска компания, усвоила конвейерното производство на леки автомобили
По повод на този модел обаче възниква конфликт с френската компания „Ситроен“, която обвинява „Опел“ в плагиатство поради поразителната прилика между нейния и „Ситроен 5CV“, произвеждан в началото на 1920-те години. Германците обаче успяват да докажат своята невинност и с това въпросът е приключен. Бестселърът остава на конвейера до края на 1925 г., след което на негово място идва вариант с четириместна каросерия, поставена върху удължено шаси, а старият двигател отстъпва на по-съвършен 1016-кубиков агрегат от 26 к. с. В този вид моделът се подвизава до 1929 г.
Любопитен и съвсем немаловажен детайл от богатата фирмена история е и фактът, че някъде към средата на 20-те години на миналия век „Опел“ става
първият производител в света, който създава сервизна мрежа за обслужване на своите автомобили
на територията на цялата страна.
През 1928 г. компанията се трансформира от семейно предприятие в акционерно дружество. Година по-късно 80% от нея става собственост на американския гигант „Дженерал Моторс“, а през 1931 г. отвъдокеанските шефове придобиват изцяло предприятието в Рюселсхайм.
Възходът на „Опел“ продължава с нови и нови модели до началото на Втората световна война, когато заводите на фирмата преминават под държавен контрол и започват да произвеждат автомобили за армията.
През 1944 година фабриките претърпяват сериозни поражения в следствие на съюзническите бомбардировки. Веднага след войната концернът „Дженерал Моторс“ започва възстановяване на завода в Рюселсхайм. Фабриката за камиони в Бранденбург обаче е изгубена завинаги. Причината за това не са тежките разрушения, а
съветските окупационни сили, които демонтират завода и отново го сглобяват някъде край Урал
Допълнително, съветските власти изискват от съюзниците производствена технология, инструменти и чертежи за „Опел Кадет“ с цел да възстановят производството на модела в завода в Лайпциг. Производствената линия е доставена в Лайпциг, но вместо да бъде разтоварена, продължава пътя си за Москва от където през декември 1946 г. започва производството на „Москвич 400“, напълно идентичен с „Опел Кадет“ (наричан в СССР на шега и под сурдинка „Опел Фиатович“).
Първият изцяло нов като външност следвоенен модел на „Опел“ е бестселърът „Рекорд“, който дебютира през есента на 1953 г. на автосалона във Франкфурт. Въпреки модерната си каросерия с две врати, предлагана във варианти седан и кабриолет, той запазва почти изцяло архаичната механика и 1488-кубиковият двигател от своя предшественик „Олимпия“. В конкретния случай мощността и максималната скорост на модела са повишени съответно на 40 к.с и 120 км/ч. До края на 50-те години „Опел Рекорд“ претърпява три поетапни модернизации, при които максималната мощност е допълнително повишена и е внедрена нова четиристепенна скоростна кутия.
Автомобилът се радва на особена популярност не само в Европа, но дори и на американския пазар
като между 1953 и 1960 г. първата генерация „Опел Рекорд“ е тиражирана в повече от 1,5 милиона броя.
През 1954 г. е представен и наследникът на „Опел Капитан“. Новият голям седан от „американски тип“ се отличава с просторно пътническо пространство, панорамни стъкла, триместна предна седалка, тип пейка, висящи педали и др. Първоначално е използван форсиран до 68 к. с. вариант на предвоенния 6-цилиндров агрегат от 2473 куб. см, но с появяването на новия „Опел Капитан“, в края на 1958 г. идва и нов 2605-кубиков двигател от 80 к. с. Като опция на този модел се предлага и полуавтоматична американска скоростна кутия, а след 1961 г. и напълно автоматичната тристепенна скоростна кутия „Изитроник“.
През 1980 г. дебютира и
първият във фирмената история модел с предно предаване
„Опел Кадет“ D. Четири години по-късно той е заменен от обтекаемия „Опел Кадет“ Е, тъй наречената „капка“, който е първият автомобил на „Опел“, удостоен с приза „Автомобил на годината“.
Две години по-късно се появява най-успешният малък автомобил в света „Опел Корса“, а след още шест, през 1988-а излиза емблематичният „Опел Вектра“, чието производство скоро след обединението на Германия е пренесено в бившия завод на „Вартбург“ в Айзенах.
През лятото на 1991 година мястото на „Кадет“ е заето от новия модел „Астра“, като лиценза за производство на „Кадет“ е продаден на корейската компания „Деу“. „Астра“ /в превод - звезда/ се свързва с един рекорд - представената през 1999 година G генерация е най-дълго произвежданият модел автомобили в света за последните 50 години - до 2009 година.
През последните години „Опел“ преживя доста трудности, но с извоюваната относителна независимост от „Дженерал Мотърс“ и предприетата моделна офанзива отново стъпва на пътя на пазарния възход и се стреми все по-добре да оправдава фирменото мото - „Ние обичаме автомобилите“.