В мразовитата, но ведра и прозирна съботна утрин певците от църковния хор се събраха отново. Този път и самите те бяха с особено празнична нагласа, тъй като след завършването на черковната служба им предстоеше да се почерпят за техен празник - да отбележат 20-ата годишнина от създаването на певческия състав. Дъхава домашно омесена питка, малко червено винце - за настроение, и много приказки, които връщаха мъжете и жените назад във времето.
Първото ни участие в света литургия в храма „Св.Успение Богородично“ беше на 6 януари 1994 година, разказва ръководителката на състава Ваня Иванова. Месеци преди това свещениците в църквата -
тогавашният председател на храма отец Марин и отец Владимир,
който днес председателства храма „Св.Георги“, решават, че на църква като тази в парка, й прилича по време на службите да звучат песнопения. Обръщат се към бившия диригент на хора при катедралния храм „Св.Троица“ Добромир Добрев, който е завършил духовна семинария, а освен това самият той е пял дълги години в хоровите състави на Операта и на Учителския дом. Добрев събира хористи за новия църковен състав, като основната част са певци от хора на Учителския дом. Това са професионално подготвени хористи. Достатъчно категорична атестация за това е фактът, че тези мъже и жени са преминали школата на хоровия диригент Антоний Николов - някои първо в градския детски хор „Дунавски вълни“, а всички - в учителския хор. И двете формации именитият русенец изведе до бляскави участия и победи в национални и международни конкурси, до призови места и до истински професионализъм на границата със съвършенството. Фактически след внезапната смърт на маестро Антоний Николов, който издъхва след концерт на Хора на русенските момчета, създаден от него, съставът на учителите-певци постепенно се разпада. И така една част от отдадените на музиката и пеенето негови участници в края на 1993 година поставят началото на църковния хор при „Св.Успение Богородично“. Отзовахме се с радост на поканата, тъй като много ни се искаше да продължим да пеем, казва Ваня Касчиева, също пяла в Учителския хор. За 20-те години биография през състава са преминали около 40 човека,
в момента хорът се състои от 15 певци
като от основателите все още пеят трима.
В първите години на съществуването си църковната хорова формация всяко лято прекарва известно време в манастира „Св.Марина“ в Каран Върбовка. Там певците хем си почивали, хем усилено репетирали, като разучавали нови произведения, за да ги изпълняват в храма. Постепенно хорът заема своето почетно място по време на литургиите, като придават специална тържественост най-вече в празничните служби на Благовещение, Рождество Богородично, на втория ден на Коледа, когато църквата отбелязва Събор на Пресвета Богородица - на тези големи празници неведнъж в литургията участва и тогавашният русенски митрополит, а днес български патриарх Неофит. Хорът участва във всички празнични богослужения, а кръщавките и венчавките придобиват още по-голяма тържественост и правят празниците на русенци още по-запомнящи се.
От 2002 година диригент на хора става Ваня Иванова, която ръководи състава и досега. Тя е
преминала школите на Антоний Николов
в „Дунавски вълни“ и в Учителския хор и макар да няма специално музикално образование, по мнението на всички се справя отлично с работата, а нейната всеотдайност и хористите, и свещениците в църквата смятат за пословична.
Този хор е едно малко чудо, казва възторжено отец Марин, който е един от инициаторите на създаването на хоровия състав към храма. Той се гордее, че благодарение на ангелогласния състав от всеотдайни певци църквата „Св.Успение Богородично“ не отстъпва по великолепие на служенията на катедралния храм в Русе. Нашите енориаши са щастливи хора, те много се радват на хористите, добавя отец Марин. И с нотка на съжаление пояснява: „Тези хора пеят с цялата си душа, пеят за слава Божия. Възнаграждението, което получават, е чисто символично - за това, че в почивния си ден излизат рано сутрин от дома и идват в храма, а когато има венчавка или кръщавка, понякога се случват и вечерни сватби, винаги откликват и пеят, изливайки душата си“. Техният благословен дар няма цена, добавя известният русенски свещеник, като припомня, че хористите сами настоявали да им се плаща по-малко, докато е вървяла реставрацията на стенописите в черквата, когато е било необходимо църковното настоятелство да отдели доста средства. Много сме щастливи, че имаме този хор, той е нашето богатство и се надяваме още дълги години да съществува за славата на нашия храм и за радост на енориашите, добавя и отец Кънчо, сегашният председател на църковното настоятелство.