В атентата през юни 2012 г. загинаха шестима души. Върховната представителка на ЕС по външните отношения Катрин Аштън избегна да коментира заключението на България и заяви, че "трябва да се обмисли адекватен отговор".
Новият държавен секретар на САЩ Джон Кери притиска за незабавни действия за наказване на "Хизбула", на което г-жа Аштън отговори, че това е само едно от редица мнения, споменавайки възможността за засилване на контрола на Европол върху движението.
Според Жозеф Бау, професор в Института за политически науки в Париж, въпросът "за ангажирането" с "Хизбула", дали да се разговаря с него или не, е трябвало да бъде решен отдавна от европейците, които досега предпочитаха да запазят връзка с влиятелното движение. "Да се наказват могъщи актьори като "Хизбула", това означава да се прекъсне връзка, която все още съществува с него", заявява изследователят Жозеф Бау.
За да се включи "Хизбула" в "черен списък" е необходимо единодушие на 27-те, от което те са далеч. Според дипломат в Брюксел Франция е определяна като страната с най-много задръжки по отношение на наказването на "Хизбула". Италия, Кипър и Малта също споделят подобна позиция. Сдържаността на Париж и Рим донякъде е свързана с ангажимента на тези две страни във временните сили на ООН в Южен Ливан ЮНИФИЛ, смятат експерти.
"Доброто управление на присъствието на ЮНИФИЛ до голяма степен зависи от отношенията, които Западът, и особено Франция, поддържа с "Хизбула". Обявяването му за терористична организация би означавало силите да бъдат поставени в тежко положение", смята Бау.