Спорът започна още през януари, когато турският президент Реджеп Ердоган покани арменския си колега Серж Саркисян заедно с други държавни и правителствени ръководители на 100-годишнината на боевете, противопоставили османската империя на съюзниците на входа на Дарданелите.
Както и миналата година властите в Анкара избраха 24 април за празненствата – един ден преди датата на дебаркирането на британските, австралийските, новозеландските и френските войници на полуостров Галиполи на 25 април 1915.
Поканата вбеси Саркисян, който веднага я отказа и припомни, че същия ден ще отдаде почит на стотиците хиляди арменци, избити от османците след 1915 г.
Според Ереван и много други столици избити са близо 1,5 милиона арменци в кампания за системно изтребване с всички характеристики на геноцид. Турция категорично отрича, отхвърля използването на тази дума и изобличава всички, които я приемат.
Арменският президент ясно обвини турския ислямско-консервативен водач, че се опитва да "манипулира историята" и "да отклони вниманието на света от честванията, бележещи 100-годишнината на геноцида".
Спорът се превърна в дипломатически кошмар за световните ръководители, които са изправени пред избор – Галиполи или Ереван.
Това се отнася по-специално до Владимир Путин, разкъсван между призива на бившата съветска република, където руската армия все още разполага с база, и желанието си да се хареса на Анкара, неговия партньор във важен проект за газопровод. Според в. "Комерсант" руският лидер би трябвало в крайна сметка да отиде в Армения и да изпрати в Турция председателя на Думата, четвъртата по ранг личност в държавата.
За двете страни тези събития имат важно историческо значение, свързано с националната гордост или основополагащия акт.
За турците битката при Галиполи е кървава победа. Тя предшества създаването на модерна Турция. Полковник Мустафа Кемал, който обяви през 1923 г. турската република, родена след падането на османската империя, храбро се е бил при Галиполи.
За арменците 24 април бележи началото на масови арести и депортиране, които костват живота на милион и половина техни сънародници в рамките на кампания за системно изтребление.
С наближаването на деня Д напрежението ескалира. Папа Франциск говори за арменския геноцид, а парламентът на Евросъюза с молбата си Турция да го признае вбеси Анкара. "Бълнуване" - отсече Ердоган, докато медиите, които го подкрепят, се възмущават от обявената срещу тяхната страна "война". Много хора в Турция са убедени, че геноцид не е имало или поне не е бил планиран, припомня Марк Пиерини, бивш посланик на САЩ в Анкара, а сега експерт във фондация Карнеги.
Пропастта между двата лагера е дълбока и това е видно от парализата на историческия процес на нормализиране на отношенията между Анкара и Ереван, започнал през 2009 година. Някои обаче се надяват, че просто нещата са отложени във времето.
За помирението ще са нужни няколко поколения, прогнозира директорът на Центъра за регионални изследвания в Ереван Ришар Жирагосян, но нормализирането би представлявало важна първа стъпка.