Не на всеки дядо му е намирал съкровище, нали - усмихва се Николай. Всъщност, за това уникално събитие в неговия род той е чувал от боровчани, някои неща е дочувал от водени под сурдинка разговори у дома - и така си сглобява картината, за която по думите му някак не е било прието да се говори в семейството му.
„Дядо ми е бил главен механик в ТКЗС-то. Беше много буден и много отворен човек. Имаше и много рационализации - едната беше за това, че успява да постави руски вериги на два немски комбайна /защото няма пари за немски вериги, а оригиналните са доста по-скъпички от съветските тогава!/. Имаше си работилница и у дома -
правеше каруци, но също и бъчви, бурета
а и поправяше какво ли не на хората. Той си беше човекът-техника - с всичко можеше да се справи, не само с това, което е изучавал, докато е усвоявал коларо-железарския занаят като момче! Имаше и занаятчийско свидетелство за това!
До ден днешен нямам ясно обяснение защо не се говореше много-много за откриването на съкровището. Това, което съм чувал от откъслечните разговори. И така, когато орат в землището на Волово, което е в боровското стопанство, тракторът закача нещо. Поглеждат и виждат, че нещо блести. Отначало решават, че са някакви окаляни ламарини. Та така, тримата - дядо ми и другите двама работници трактористи - поогледали „ламарините“ и ги слагат в една кофа от машинно масло. След това обаче другите двама решават да се освобоят от „находката“, като я запратят колкото може по-далече и на по-скришно място.
Мотивите им били „да не ги дърпат чекистите“
- явно са сметнали, че е по-добре вместо да се опитват да обясняват каквото и да било, за всеки случай да разкарат тия ламарини от главите си, че да не им донесат главоболия. Когато дядо ми ги пита къде е кофата, те му казват какво са направили - че са изхвърлили намереното. Тогава дядо ми се качва на мотора и отива да търси там, където те са му казали, че метнали съдините в бъзовия храсталак. Дядо разравя бъзето и ги намира. Оглежда ги този път внимателно и преценява с набитото си око, че имат стойност. Така че ги взема и ги занася в дома си.
След няколко дни баща ми, който е зет на дядо, се връщал за обяд от работилницата, където работеше като стругар. В това време на улицата спира кола с русенски номер, откъдето слизат двама души. Казват, че са от русенския музей и питат хората по улицата къде живее Трайчо. Ей този му е зет, той ще ви заведе, казват хората. Баща ми ги води в къщата и когато те запитват дядо ми за намерените предмети, дядо ги вади и им ги подава“, разказва внукът Николай.
Беше 2002 година, когато се върнах в Борово - вече работех по морето, и като видях дядо, си казах, че аз този човек го изтървам: толкова много има да ми разкаже, толкова много имам да го питам, а времето си върви, казва Николай. Дядо му Трайчо е роден през 1926 година и доживява до 2003 година. Не успях, разкайва се неговият внук.
Не успял нито да запише разказите на дядо си, нито да запази къщата на Трайчо
която мъжът сам си бил построил, след като дошъл в Борово от родния Бъзовец преди много години.
„Спомням си, че докато работех на морето, едно лято се върнах и рекох на дядо: „Взел съм решение, че ще търся Велика България“. Дядо се разплака и се провикна: „Бабо, я дай бележката от русенския музей!“. И ми я показа. Това беше квитанция, издадена от музея, за направено дарение, срещу което музеят даваше на Трайчо Великов Стоев сумата от 1000 лева“, продължава разказа си внукът Николай. Дядо дал по 200 лева на двамата трактористи,
300 лева му изпили от „партията“ на ресторант „Брезите“
300 лева донесъл вкъщи, допълва наследникът.
Самият той видял как изглежда находката на дядо Трайчо едва през декември миналата година - когато репликата, изработена по поръчка на Община Борово, била готова и била изложена в сградата на Общината. Всъщност, Николай Николаев от петнадесетина години живее между Борово и Киев, откъдето е съпругата му Наталия. Двамата се занимават с туризъм, но миналата година решил да останат в Борово за малко по-дълго - дъщеричките им Искра и Боряна са вече ученички и честите пътувания и прехвърляния между границите не са най-доброто помагало за доброто образование на децата. А Борово се харесва и на четиримата от семейството - красиво е, приятно е, а пък е и град с биография, която отвежда чак към далечните времена на траките...
Находката е от пет сребърни части с позлата по елементите
То се състои от 5 сребърни съда, които на места са позлатени и имат много интересна форма и украса. Това са три ритона, амфоровидна каничка и голяма купа. Смята се, че съдовете са принадлежали на цар Котис Първи (383-359 г. пр.Хр.) и произхождат от град Беос. За това свидетелстват надписите на два от ритоните и на каничката, в които е споменато името на тракийския цар Котис. Ритуалният сребърен сервиз е изключително интересен.
Трите ритона са пречиствали ритуалната смес от вино и вода и са я правили свещена. Изработени изключително прецизно, в основата си те са оформени, като предните части /известни като „протоме“/, са изпълнени различно. Единият ритон е с тяло на кон, другият - с тяло на бик и третият е с протоме на сфинкс. Сфинксът е може би най-популярният съд от съкровището. Той възхвалява мъдростта и силата - главата е на жена, тялото на лъв с крила. Ритонът с протоме на кон е много важен, тъй като конят е свещеното животно за траките. Третият пък символизира силата, знак за която е изображението на бика. В тракийската митология образът на бика се поставял редом с този на Великата богиня, той бил знакът за мъжкото начало в природата и се свързвал с оплодителната енергия на слънцето.
Специално впечатление в съкровището прави каничката, която е открита без дръжка. Най-вероятно тя също е била използвана като смесителен съд. Фигуралната украса не само я прави уникално свидетелство за естетиката на траките, но заедно с това носи много информация за ритуалните действия, свързани с празниците на Дионисий. До отвора на дъното са разположени три водоплаващи птици, които според археолога Георги Китов са лебеди. В тракийската митология водоплаващата птица е медиатор между световете на живи и мъртви. Следват два фриза - първият показва сцени от култа към Дионис, в пира взема участие митологичният герой Херакъл, а във втория са разположени сподвижниците на бога - вакхани и сатири, като по дрехите и косите на Дионис и Херакъл /който държи ритон, подобен на тези от съкровището/ е положена лека позлата.
Петата съдина представлява сребърна купа с две масивни дръжки, захванати за основната част посредством апликации на брадати сатири - същества от свитата на Дионис. На дъното на блюдото се открива интересна сцена: митично животно - крилат грифон с тяло на лъв и глава на орел, напада сърна.
Репликата очаква държавен сертификат
Подготвяме документите, с които да поискаме експертиза и официален сертификат от Министерството на културата за нашата реплика на съкровището, каза за „Утро“ кметът на Община Борово Георги Георгиев. В края на 2014 година жителите на града, чието име носи уникатът, измайсторен от древните тракийски художници, се сдобиха с репликата на прочутите сребърни съдини. Тя е дело на майстора Веселин Райков от село Брестница и точно копие на намереното преди 40 години произведение на древното изкуство.Поръчката за това бе направена от Община Борово, средствата бяха от Оперативна програма за развитие на селските райони, мярка 313, по проект „Експониране на местното историческо, етнографско и културно наследство“, обясни кметът Георгиев. Репликата е изработена с разрешение на Министерство на културата, като са спазени автентичната технология при изработката - среброто е със сертификат 9999, купено от Монетния двор, заготовката на материала е на ковашко огнище, разкрояването и свързването са направени чрез специална заварка, патинирано е на огън, а позлатата е от чисто 22-каратово листово злато.
В навечерието на миналата Коледа уникалните съдини бяха изложени в сградата на читалището и така жителите на Борово и околните села видяха с какво се гордее българската държава. Първите посетители, които разгледаха съкровището, поставено в специална стъклена витрина, бяха учениците от четвърти клас на местното основно училище „Св.Климент Охридски“, които научиха историята за откриването на съкровището от кмета на Общината Георги Георгиев.
И в момента репликата се съхранява в Общината, където при желание и при заявка хората биха могли да я видят, но предстои в скоро време да изпратим документите с искане за сертификация в Министерството на културата, каза кметът. В МК ще бъде назначена специална комисия, която ще оцени качествата на изработката и нейната историческа и естетическа стойност и ще издаде сертификат, който ще позволи копията на тракийските сребърни съдове да бъдат показвани официално. В момента има една официална реплика на съкровището и тя се намира в Регионалния исторически музей в Русе, при нас ще бъде втората, каза кметът Георгиев. Той се надява процедурата да не продължава прекалено дълго и скоро каничката, купата и ритоните да заемат мястото си в помещението, което специално се подготвя за това - зала в Туристическия информационен център в Борово. Но ако времето за издаване на очаквания сертификат се удължи повече от очакваното, на празника на Борово, 5 септември, общинската управа отново ще организира показ на тракийското съкровище, донесло слава на града и на цялата страна.