От екрана, в ефира и в печатните страници все мъдри коментари и анализи. Спекулативните интерпретации като че ли започнаха да надделяват над заобикалящата ни действителност.
В хасковското с. Войводово обаче църква и джамия обитават една до друга общ парцел от 3 дка.
Преди месец окончателно мюсюлманският храм се сдоби с минаре, макар и то да не е задължителен за вярата архитектурен атрибут на постройката.
Православният храм “Света Петка” пък е действащ молитвен дом вече 11 г.
Обичайни са
петъчната
молитва - намаз,
и неделната
православна
служба
Никой не се дразни, че поставеният никелиран купол в последния месец е направил джамията най-високата точка в селото и засенчва камбанарията на православния храм.
“Най-забележителното е, че решението двете религии да имат домове, бе взето в един и същи ден. Това бе в началото на 2000 г. Тогава се проведе общоселско събрание.
По онова време изповядващите християнсто и ислям бяха горе-долу поравно като население. Тогава в общинския парцел съществуваха ритуална зала и здравна служба. Предназначението им обаче беше вече отпаднало и постройките бяха занемарени.
Затова предложението бе да се прехвърлят на религиозните общности”, спомнят си жители на селото. То е гласувано от общинските съветници в Хасково на едно и също заседание.
Християните като че ли са по-експедитивни.
“Ентузиазмът беше много голям. В цялата история на селото не бе имало църква - навремето съществувал параклис на името на светицата Петка. Затова решихме да го кръстим така.
Цялото преустройство на бившата ритуална зала изискваше средства и усилия. Забележителното е, че в градежа като дюлгери и помощници идваха да помагат и мюсюлмани.
Впоследствие пък християни ходеха безвъзмездно за строежа на джамията”, казва инициаторът и сега клисар на “Света Петка” Любомир Стефанов.
Миряните в самото село събират 2500 лв. По-сериозното финансово спомоществователство идва от строителни фирми от Хасково.
Те пращат строителни материали, бетон и работна ръка. Пловдивската епархия отпуска 8000 лв., а от дирекция “Вероизповедания” - 6000.
Изящните икони са изографисани от Ирина Балджийска, реставратор в катедралния храм “Св. Александър Невски”, а парите за иконостаса дава семейството на бившия генерал от МВР Константин Захариев.Клисарят на “Света Петка” Любомир Стефанов казва, че край храма има навес, кухненски блок и чешма.
Храмът е
тържествено
осветен от
тогавашния
Пловдивски
митрополит Арсений.
“Това стана на деня на светицата 14 октомври през 2004-а. Успя да се намери възможност и за кухненски блок и навес. Там раздаваме курбан на празника, а всеки е добре дошъл независимо от етноса си”, уточнява настоятелят Стефанов.
В момента дворът между църква и джамия е разделено от символичен метален парапет. Колкото да се знае, че има комшулук, допълват местните.
Ако някой реши да сменя вяра, разликата от домовете на единия или другия бог са няколко крачки.
“Вярно е, при нас нещата закъсняха, доста време работите бяха замразени. Последната офанзива, преди да завършим джамията, бе в началото на тази година.
Минарето го имаше по проект, викаме си : “Защо да не го вдигнем.”
Вътрешно също нещата не бяха изкусурени докрай. Започнахме да обявяваме събиране на дарения основно на петъчни молитви в по-големите централни джамии в края на миналата година. Обърнахме се и към бизнесмени, които откликнаха.
Благодарим на християните, които също бяха съпричастни с труд.
Войводово може
да бъде пример
за България с
общите усилия
на двете
вероизповедания
за мир, разбирателство и взаимна помощ, от които всеки може да вземе пример”, призовава областният мюфтия на Хасково Басри Еминефенди.
Той изтъква, че никога в местния религиозен диоцез не е имало и искра напрежение или противопоставяне на верска основа.
“Така ще е и занапред”, обещава духовникът.
Към 150 в момента са мюсюлманските фамилии в селото. За да не смущава спокойстието на над хилядата жители на селото езаните - призивите на мюезините за молитва сутрин и вечер, които обикновено звучат от високоговорител, не се пускат.
В интерес на истината обаче местните не са твърде религиозни. На първата голяма молитва след окончателното завършване на джамията ходжата Кадир Тахир Алиосман чете сурите от Корана пред десетина възрастни богомолци.
Така е и в църквата - с изключение на големите православни празници храмът се отваря най-често за помен, а попът от Хасково трябва да бъде уведомен предварително.
Инцидентни са събиранията по неверски поводи - последното било на годишнината от обесването на Васил Левски.
Младите не ги интересува религията, гледат си модерните времена, обобщават по-възрастните.
В селото има и цяла махала роми, повечето от които през летния сезон са на гурбет в Гърция. Там били работливи и печелели добре. Сред тях имало и мюсюлмани, които са с български имена. Други пък с арабски - вярвали в Христос.
Почти никой от тях обаче не стъпвал нито в църквата, нито в джамията.
“Ако искат да си направят някакъв само техен си молитвен дом, ще им дадем от нашия парцел”, обясни джамийски настоятел.