Откликът показа живия интерес на хората към местата, които крепят българската духовност. Той показа и друго - че парите за Църквата, набавяни предимно от дарения и продажбата на свещи, не стигат за ремонти. Не стигат за нашата история - тя чезне заедно със стотици църкви и манастири с великолепна архитектура, чудотворни икони и стенописи от времето на Иван Асен II, та до Възраждането, обявени гордо за паметници на културата с национално значение. Има значение кой е отговорен. Днес храмовете на вярата, съхранила ни като народ 500 години, трябва да блестят с цялото си величие, както и да са пълни с народ не само на Великден. Църквите са част от духа на нацията и сме длъжни да ги съхраним - за нас и за следващите след нас.
Но как да стане тяхното обновяване, след като държавата преброи над 8000 църкви и манастири в страната, а Св. синод - около 5100. Чии са другите, след като единствено и само Църквата е делегирана от Господ Бог да владее и да служи в храмовете. Но положението е такова - сега едни са на църквата, за други отговаря материално държавата, за трети отговарят и се грижат общините.Има ли нужда държавата от Църквата и тя от държавата? При положение, че субектът и на двете институции е един - народът, въпросът е риторичен. Двете начала - духовното и държавното, трябва да вървят ръка за ръка, заради хората, които правят държавата и съставляват Църквата на земята. Написано е и в основния закон - конституцията, че православната църква е традиционна за България. Но дълъг е пътят от думите до делата и нацията ни е все още далеч от такава симбиоза.
Как се издържа
Българската патриаршия
Нейната дейност е духовна, но пък ѝ трябват средства за заплати, ремонти и градеж на храмове, издаване на книги... Средствата ѝ са основно от отдаване под наеми на имоти. Допреди 3 години разчиташе и на отчисления от епархиите, които отиваха за заплати на свещениците в страната.
Но не всички митрополити даваха и Св. синод спря да им иска, но прехвърли заплатите на свещениците като грижа на всяка епархия.
Самите епархии се
самоиздържат от
богослужения -
венчавки, кръщенета, опела и др., и от продажбата на свещи. Храмът получава 1 кг свещи за 4,50 лв., а го продава за 40 лв. От тези пари 11,10 лв. остават за храма, 5 лв. отиват в касата на митрополията и останалите 11,40 лв. постъпват във фонда за заплати на свещениците. Един свещеник получава от епархията си около 380 лв. месечно, а митрополитите - по 560 лв. от Св. синод. И в основата на финансирането е продажбата на свещи. Колко тона вощеници трябва да се продадат, за да има за заплати, камо ли за градеж на храмове?
Как се издържат църквите в съседните нам Гърция, Сърбия и Румъния, където свещите са безплатни. Те са оставени без надзор на дискос, откъдето вярващият да си вземе и ако иска, да остави монета. На това отгоре свещениците им получават достойни европейски заплати. Отговорът е - държавата им ги дава. В Румъния тя направи и друго добро -
допусна вероучението в
училищата и за години
храмовете се напълниха,
а престъпността намалява
У нас държавата дава всяка година около 4 млн. лв. за основните вероизповедания, като големият държавен дял около 3,5 млн. лв. отива за Църквата.
Парите са предимно за ремонт и строеж на храмове, а не за водене на активен духовен живот. Отделно
Външно превежда
по 500 евро
заплата на
36 свещеници в
Западната епархия
Актуалното предложение до Министерството на регионалното развитие и благоустройството е в Оперативната програма “Региони в растеж” да бъдат включени за ремонт и градеж над 50 храма, много от които са паметници на културата. Сред тях са трите най-големи ставропигиални манастира - Рилският, Бачковският и Троянският, както и реставрацията на храм-паметника “Св. Александър Невски”.
В списъка са още три от петте църкви, както и манастирите “Св. Петър и Павел” и “Св. Никола” в Арбанаси и близкия Преображенски манастир.
Сред новите храмове са включени за дозавършване “Св. Николай Мирликийски” в бургаския кв. “Меден рудник”, църквата “Св. Прокопий Варненски” във Варна, катедралата “Св. Кирил и Методий” в Ловеч, храмът “Успение Богородично” в с. Владая и още, и още. Но стига сметки.
Заради спасението си да помислим за православните църкви в България - мястото за общуване с Бога, мястото, където се крепят вяра, традиции, морал. Строят се нови храмове.
От кого - Светия синод, държавата, общините или известни и неизвестни православни дарители. И как да помогнем всички.