Това е кратък текст на български, който всъщност почти не можем да разберем. Има хора, които са запазили своя диалект, и ако попаднем в селце от Родопския край, няма да можем да разберем и половината неща, които ни казват.
Опитайте да прочетете (и разберете):
Еннà невèста е сьòннала на балкòнан да са напѝче и да наглèва кинà стàва па кумшѝйскине капèшки и ейнѝ двà сахàте гу изседèла. Па еннò врèме, кàкну падзѝрала на шòшена, рѝпнала кату упѝшкана, флèла вòтре, атишлà в бàнена и рèкла на чулèкан хи:
- Астàвей дрѝпите бỳршку - кòлкуну си испрàл, испрàл - свàлей престѝлката, бỳршку нàдени сỳхи дрѝпи, че ейтèва си ги наквàсил, зьòми включи телевѝзуран и лèгни на кривàтет. Вòри пò- бỳршку, йе ше та смèнем - ше ги сплàкна и ше ѝзлезам да ги прòстре!
- Че кинà ти стàна - аткàк сме са ажèнили всè йè пèрам, гòтвем и вазбѝрам? - папѝтал мажòн.
- Прàви кинàту ти кàзвам и пò-бỳршку, че мàйка ти лèй се ше флèзе…