Изданието цитира проучването на Джеймс Пампуш от университета във Флорида, според което нашите предци са претърпели това развитие преди около 2 милиона години. Тогава те са станали значително по-умни и са започнали да готвят храната си. По-меката храна вече не е изисквала толкова големи зъби и челюсти за обработката ѝ.
По-рано учените даваха най-различни обяснения за възникването на брадичката при Хомо сапиенс, някои от които изтъкваха някаква мнима сексуална функция за привличане на партньора. Изтъкваше се, че изпъкналите брадички при мъжете са по-привлекателни.
Но ако брадичката е имала сексуална функция, отбелязва Пампуш, тя не би трябвало да се появи и при жените.
Което идва да подскаже, че еволюцията на тази привидно излишна анатомична подробност е тясно свързана с готвенето. Специалистът изтъква, че тя не се наблюдава при човекоподобните и другите маймуни. Пампуш припомня, че развитието на брадичката у човека не е случайно, а целенасочено.
Еволюцията ѝ се е състояла 77 пъти по-бързо, отколкото обикновените генетични промени.
Възникването на брадичката съответства на огромния скок в интелектуалното развитие на човека, свързано с термичната обработка на храната. Тогава хората вече не са се нуждаели от толкова силна челюст и толкова големи зъби, за да се хранят. За 2 млн. години и челюстта, и зъбите се смалили и така се е появила брадичката, твърди в теорията си Пампуш.