До момента Конвенцията е подписана от 163 страни, които са признали необходимостта влажните зони да бъдат приоритетно опазвани като жизненоважен компонент на околната среда.
Целият живот на планетата Земя зависи от водата. Обявявайки 2013 г. за Международна година на сътрудничеството за опазване на водата, Генералната асамблея на Обединените нации призна, че водата е от ключово значение за устойчивото развитие, за здравето и благополучието на хората. Това разбиране за значението и величието на водата не е ново за човечеството. Великият творец и изобретател на епохата на Ренесанса - Леонардо да Винчи казва: "Водата е движещата сила на цялата природа".
Възходът на някои от най-ранните велики цивилизации, възникнали в долините на реките Нил, Тигър и Ефрат, Ганг и Хуанхъ, е бил зависим от правилното управление на водите и ползите, които произхождали от това управление. В същото време в историята на човечеството има многобройни примери за процъфтяващи цивилизации, от които днес са останали само археологически артефакти, погребани под пустинните пясъци. В много от случаите провалът на тези цивилизации се е дължал на неправилното управление на водите в съответния район, както и на нарушаване на деликатния баланс между разумно използване на природните ресурси и експлоатацията.
В 21век сред най-големите предизвикателства пред човечеството продължава да бъде постигането на баланс и хармония с околната среда. Много са примерите и от нашия модерен свят, които все по-ясно ни напомнят, че е време да потърсим хармонията между човешките дейности и естествените природни процеси. Именно естествените природни процеси са тези, които гарантират правилния кръговрат на водата на планетата, благодарение на който изобщо разполагаме с вода за своите нужди.
Влажните зони - реки, езера, блата, мочурища, торфища, мочурни и заливни гори - са един от ключовите компоненти в кръговрата на водата. Ето защо, всяка година на 2 февруари хиляди хора в цял свят търсят начин да популяризират необходимостта от незабавно спиране не деградацията и унищожаването на естествените водни природни територии. Световният ден на влажните зони е своеобразна трибуна, чрез която могат да бъдат представени възможните алтернативи на преексплоатацията и унищожаването водните екосистеми, като ключов компонент на глобалната екосистема. Тази година акцент на събитията по случай 2 февруари ще бъде връзката между управлението на водите и съществуването на влажните зони. Ударение ще бъде поставено и върху естествената функция на влажните зони да съхраняват и пречистват водата.
В България 2 февруари ще бъде отбелязан традиционно от неправителствени организации, природонаучни музеи, дирекции на природните паркове, регионални инспекции по околната среда, басейнови дирекции, преподаватели и ученици, граждански групи от ентусиасти и природолюбители. Подкрепа за популяризирането на Световния ден на влажните зони ежегодно оказва Министерството на околната среда и водите, както и секретариатът на Рамсарската конвенция.
Конвенцията за опазване на влажните зони е подписана на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Рамсарската конвенция е първото международно споразумение за защита и устойчиво ползване на природните ресурси. Мисията на Рамсарската конвенция е "опазване и разумно ползване на всички влажни зони чрез местни, регионални и национални действия и международно сътрудничество, като принос към устойчивото развитие на Земята". Влажните зони са реки, езера, блата, мочурища, заливни гори, влажни ливади, торфища, изкуствени резервоари, вкл. оризища, рибарници, солници, както и морски и океански крайбрежни води до 6 м дълбочина при отлив. Общото количество вода на планетата Земя е 1,4 милиарда кубични километра. Сладката вода на планетата Земя е едва 35 милиона кубични километра, което е само 2,5 % от общото количество вода. По малко от 1 % от сладката вода на планетата е достъпна и пригодна за използване от природните екосистеми и хората. Това са 200 000 кубични километра сладка вода.
Ежедневно всеки човек има нужда от средно 20-50 литра чиста вода за пиене и хигиенни нужди. Днес повече от 2,5 милиарда души на планетата нямат достатъчно вода за своите ежедневни нужди. 70 % от използваните водните ресурси са за нуждите на селското стопанство. Именно в селското стопанство водата най-често се използва по твърде разточителен и неефективен начин. През последното столетие близо 50% от влажните зони са били директно унищожени, силно увредени или замърсени като резултат от разнообразни политики и дейности свързани със селското стопанство, индустрията, неустойчивото разрастване на много градове и други човешки дейности.
През последните 100 години разходът на сладка вода е нараснал в съотношение до 2 пъти по-голямо от ръста на населението на планетата!!! Тези данни сочат, че не нарастващото население, а по-скоро неустойчивото и разточително ползване на водата е основната причина за нарушаването на баланса и увеличаване на проблемите свързани с този природен ресурс.
Разбирането на понятието "воден отпечатък" за всеки отделен човек, общност, бизнес или за производството на даден продукт или услуга е от ключово значение за устойчивото управление на водата.