Хората от поколението преди 90-те си спомнят добре филма „Куче в чекмедже“ и главния му герой Миташки. Малчуганът обясняваше какви са семейните му отношения с баба и дядо и произнесе култовата реплика „Мама не ме пуска при тях, защото са скролетици“. Естествено става дума за склеротици, но от чудесната грешка се ражда името на пънк групата в Русе, която днес отбелязва 20-годишнината от създаването си.
Никога не сме изменяли на стила си, ако и да сме променяли състава, обяснява Георги Върбанов-Снокса, който заедно с брат си, археолога Върбин Върбанов основават групата. Георги е вокал, а Върбин е баскитарист. С тях на сцената ще излязат Симеон Николов на ударни, Кирил Терзиев и Ангел Колев с китарите си. Всички те са мъже улегнали, със семейства и стабилни професии, но любовта им към музиката и енергията на пънка ги събира всеки свободен ден в репетиционната зала на читалище „Ангел Кънчев“, заменила гаража на братята в „Дружба“ 3.
Имат четири записани албума и всички с авторски парчета. Текстовете ги пиша предимно аз, а музиката я сглобяваме от идеите на всеки от нас, разказва вокалистът на ъндърграунд групата Георги. Инструментите и озвучителната техника са общи и цялата идея на музикантите е да им е забавно, да разпускат и при възможност да доставят удоволствие и на публиката.
Това е първата пънк група в Русе, която излиза на сцена през януари 1993 г. и това се случва в Дома на локомотива - едно от многото места за изява по онова време на ъндърграунд музиканти. По онова време всяка седмица в заведението свирят различни и многобройни русенски формации. Затова и албумите „For children“, „Women against feminism“, „Suicide lights“ и „Lucky strikes back“ печелят своите фенове. На обявения от радио „Темпо“ конкурс за песен „Скролетиците“ печелят с парчето „Меланхолия“, но не го включват в нито един от албумите си.
Макар да имат сериозна музикална визитка, нито един от членовете на състава не е професионален музикант. Георги е сомелиер, Върбин е археолог, Кирил е адвокат, Ангел е компютърен спец, а Симеон охранява съдебната власт. Това не им пречи да създават своите парчета и да радват себе си и публиката. Не скриват, че се учат от кумирите си „Buzzcocks“, „Dead Kennedys“ и други британски и американски пънк групи.
Моят любимец е вокалът на „Dead Kennedys“ Джело Биафра /истинското му име е Ерик Бушер/, който освен влиятелен музикант, е и обществен и политически активист, разказва Георги Върбанов. Точно на него „Скролетиците“ изпращат демо записи, но не улучват времето - тогава групата се е разпаднала, започнали са съдебни спорове между членовете и единственият бонус за русенците са получените няколко неиздавани оригинални записа на любимата им банда.
„Скролетиците“ ще направят концерта с помощта на своите приятели от „Artificial Comet“, балет „Импулс“, Заци, читалище „Ангел Кънчев“ и всички истински фенове. Входът е свободен, а паролата е „Punk‘s not dead“.