Няколко дни по-късно, на 17 март, „Утро“ информира читателите си, че на заседание на комисията по култура арх. Венцислав Илиев заявява: „Не може в 21 век да се прави архитектура от 19-ти“ и обявява, че няма да подкрепи предложения от кмета конкурс за ОПС. Арх. Илиев предлага да се направи нов ПУП за застрояване на терена и от условията за конкурса да отпадне изискването сградата да се възстанови като архитектурен паметник в автентичния му вид, тъй като той е съборен и е безсмислено възстановяването му.
Видно и от двете статии, предложението на кмета и досегашните дебати в общинските комисии, акцентът пада върху възстановяването на сградата на Старата община, която в това си качество не може да е елемент на богатото архитектурно наследство на Русе.
Затова възстановяването на сградата на ул. „Княжеска“7 в автентичния й вид много по-убедително ще се защити, ако се изходи от историческата й значимост. Тя е построена през 1865-1870 г. като хотел „Исляххане“ и именно в това й качество е архитектурен паметник даже с национална значимост. Това е така, защото сградата е имала важни представителни функции в стария Русчук във времето, когато той е бил административен център на Дунавския вилает, в чиито граници е възстановена Третата Българска държава - Княжество България.
В хотела са се провеждали важни дипломатически срещи и преговори и той е бил входната врата за проникване на европейската култура в България. В салона на хотела, обзаведен с виенски мебели и изискан европейски стил, са се провеждали светски балове с участието на короновани особи, консули, дипломати и зараждащата се русенска аристокрация. На такъв бал княз Батенберг се запознава с красивата и високообразована русенка Екатерина Каравелова и я кани за придворна дама в двореца си в София. Във Виенския салон на хотела са били представленията на русенския театър от 1870 г. до откриването на Доходното здание през 1902 г.
Впоследствие хотел „Исляххане“ е ползван от Русенската девическа гимназия и чак от 1915 г. до 1947 г. в него се настанява Русенската община, след което тя е преместена в Съдебната палата. След това сградата е лошо стопанисвана и през 1997 г. по заповед на кмета Димитър Калчев е съборена.
Тези съображения биха били от полза, когато Общинският съвет обсъжда условията за провеждане на конкурса за ОПС, като най-важното от тях е да не се преследват комерсиални цели. Инвеститорът трябва да възстанови в автентичен вид хотел „Исляххане“ и Виенския му салон, да възстанови първоначалното им предназначение, да организира тяхната самоиздръжка и в хотела да направи кът, показващ богатата история на сградата, включително и на Старата община.
За целта следва да се изготви нов инвестиционен проект, съобразно снимковия материал за фасадите на сградата и запазените й стени с височина до 1,5 м, които ще дадат данни за местоположението, носещата конструкция и вътрешно разпределение на сградата.