Кое е първо - завеждането на дело или създаването на проблем
Дейността на Асоциацията със седалище в София, провокира различни настроения. Част от адвокатите открито споделят, че делата, които сдружението води, увреждат имиджа на колегията. Не заради нещо друго, а заради факта, че те сами създават проблем, за който след това водят съдебни битки. Koето в този случай навява на вечния спор кое е първо - яйцето или кокошката. Така първопричината за завеждане на едно дело, която по презумпция е наличието на спор, който няма как да се изясни без намесата на магистратите, явно вече се явява част от консервативното и остаряло минало и отстъпва на предприемчивото желание дело да се заведе по създаден прецизно конфликт. И на прокарването на търговската и материална изгода с пълна сила в сферата на правото /все пак схемата действа успешно в не една или две области като сред първенците е медицинската помощ/. Правната логика обаче е в пълна подкрепа на Асоциацията.
Един от най-разпространените през последните седмици примери, за които се водят дела, е мълчаливият отказ от директори на училища след потърсена от сдружението информация. Най-често това е разписанието на часовете. Молбата обаче в част от случаите остава пренебрегната по няколко причини. Едно, че програмата не е строго конфиденциална и е достъпна. Второ, защото директорите са ангажирани с всевъзможни задачи и подобно незначително за тях искане остава на заден план. Едва ли обаче щяха да го загърбят, ако знаеха, че така погазват закона и това ще им доведе съдебни спорове. Според юристи Асоциацията цели именно това - никой от ръководството на училището да не обърне внимание на маловажното за педагозите питане и така да бъдат заведени дело за мълчалив отказ. С което почти сигурно ще си издействат от училището да им изплати адвокатски хонорар за процеса. Друг е въпросът потъпкани ли са морални ценности и имат ли те още почва у нас. Заради незнание или невнимание в подобни съдебни заседания рядко от школото изпращат процесуален представител, най-малкото за да оспори размера на хонорара. Така едни пари биват бързо и лесно прибрани в джоба.
Монетата обаче има и друга страна
„Отчасти дейността ни се припокрива с тази на омбудсмана, тъй като следим за спазването на законите и правилното им прилагане и от държавата, и от общинските органи. Наблюдаваме и търговците, които получават субсидии от публични средства“, разказа за „Утро“ юристът от Асоциацията и нейн пълномощник за Русе Юлиян Петров. В общи линии НАОЗ има амбицията да е коректив на затъналата в бумащина и неотзивчива администрация. „От училищата всеки може да поиска информация, а те като публичен орган са длъжни да отговорят. Това, че примерно програмата за учебните часове е качена в интернет, не ги освобождава от отговорност да предоставят писмен отговор“, коментира Петров. Целта, заради която се търсят подобни данни по Закона за достъп до обществена информация, е изграждане на преценка за дейността на публичните органи. Така например от Асоциацията отчитат, че съществуват две наредби за оптималните здравословни условия в учебния процес, издадени от министъра на образованието и колегата му от здравната сфера, които си противоречат. От събраните данни юристите са направили извода, че в русенските училища се пренебрегва наредбата на здравния министър. Вследствие от това децата до осми клас били претоварени с уроци. Петров бе категоричен, че сдружението не цели облагодетелстване с пари. Най-малкото защото хонорарите, които съдът присъжда по заведените и често спечелени от тях дела, отивали за адвокати. В крайна сметка излиза, че Асоциацията не получава и стотинка за дейността си. Впрочем от НАОЗ заявяват, че не получават субсидии отникъде, нямат спонсори, а офисът им в Русе се издържа благодарение на председателя Валери Даскалов и юриста Юлиян Петров.
Мълчаливият отказ, който всъщност се тълкува като избягване на даване на информация, според Петров се дължи основно на две причини. Институцията, към която Асоциацията се обръща, е направила нещо, което не е трябвало и не е било редно, затова се опитва да го прикрие. Или просто мълчи заради незнание. Липсата на правна култура обаче не оправдавала например Математическа гимназия „Баба Тонка“, която вече е осъдена да плати на сдружението 150 лева адвокатски хонорар. „Коректно и в срок на нашите запитвания отговориха от Дойче шуле, Гимназията за европейски езици, СОУ „Възраждане“, „Васил Левски“ и „Христо Ботев“ например. Изрядни са и председателят на Общинския съвет Васил Пенчев и областният управител на Разград Стоян Ненчев“, заявява юристът.
Спешна промяна в Закона за достъп до обществена информация
„Така съществуващият Закон за достъп до обществена информация допуска всеки да иска каквато и да е информация от нас и ние да бъдем засипани от стотици запитвания“, коментира директорът на Математическата гимназия Митко Кунчев. Затова според него са необходими спешни промени в неговите разпоредби. След като директорът не отговаря в срок, че исканата информация ще бъде дадена в законоустановеното време, училището е осъдено за мълчалив отказ да предостави седмичната програма на занятията. Въпросният учебен график вече е получен от Асоциацията за обществена защита. Това обаче не решава проблема за директора. „Сега се сблъскваме с друг проблем, тъй като нямаме посочена банкова сметка, на която да преведем адвокатските разноски и може да бъдем съдени и заради това, че не сме ги изплатили в срок“, заявява Кунчев.
Законът за достъп до обществена информация е основният, на който от Асоциацията се позовават. Справка за съдебната им активност през изтеклата 2013 година показва, че пръв под удара им е попаднал Районният съд. Още на 10 януари от председателя му Венцислав Василев е поискана информация за начина на водене на деловодството в съда. „Всички адвокати са много добре запознати с организацията на съда. Никога не е отказвана справка нито на юристи, нито на граждани, затова за мен беше необяснимо постъпването на такава молба от Асоциацията. Още повече, че искането бе отправено с ултимативен тон“, коментира Венцислав Василев. Заради това, че искането на НАОЗ не е издържано юридически, Василев не им предоставил информацията. Мълчаливият отказ не се оказва в полза на сдружението, тъй като административните магистрати в Русе отказаха да разгледат жалбата и прекратиха делото. Решението им бе потвърдено и от Върховния административен съд. „Ако бяха дошли, щях да им предоставя цялата информация. Според мен обаче целта им е да претендират за хонорари и съдебни разноски“, смята Василев. През последните 5 години запитванията съгласно Закона за достъп до обществена информация в Районния съд се броят на пръсти и са не повече от 3-4. В качеството си на гражданин, председателят на районните магистрати споделя, че у него буди недоумение изненадващото търсене на информация от училищата. „За мен интересът към тях е необясним и не разбирам с какво, освен ако нечие дете не учи там, би им помогнала такава информация. Освен ако сценарият не е същият - да се претендират адвокатски възнаграждения“, коментира Василев.
Осъдиха и Окръжния съд за затворените парадни врати
По-нататък през годината оспорванията на Асоциацията доведоха до отводи по три дела на всички съдии от Административния съд. Така жалбите на НАОЗ бяха пратени за разглеждане в Разград. Там сдружението постигна първия си голям връх - осъди на първа инстанция Окръжния съд заради ограничения достъп на гражданите до Съдебната палата през централния вход. Както е известно, парадните масивни врати са предназначени само за магистрати и адвокати, а редовите граждани преминават през скромен страничен вход. Това е едно от делата на НАОЗ, което част от юристите аплодират, а гражданите са в най-голям възторг и с трепет чакат окончателното му приключване. И при него обаче се провира въпросът за тлъстите адвокатски хонорари. Окръжният съд е наказан с 2800 лева само за юридическо възнаграждение. Вина за това безспорно имат и русенските магистрати, които не са изпратили свой процесуален представител, най-малкото, за да се възпротиви на безбожно високия хонорар и неговият размер да бъде намален. Мишена на сдружението бе и председателят на Окръжния съд Дарина Алексиева. НАОЗ отправи запитване какво е възнаграждението, което тя получава.
Под ударите на Асоциацията попадна и общинската управа. От кмета Пламен Стоилов се искаше информация за монтираните железни решетки на улица „Иван Вазов“ зад Американското пазарче. Там е обособен платен общински паркинг. Административният съд обаче отчете, че НАОЗ е получила отговори по поставените въпроси, прекрати производството и ги осъди на 150 лева разноски за юрисконсулт. Решението подлежи на обжалване.
В средата на декември мълчалив отказ на директора на МБАЛ д-р Владин Петров стана повод за ново дело. НАОЗ потърсиха от болничното ръководство информация за това на какво основание лежащо болните пациенти в различните отделения плащат с монети за ползването на поставените в стаите телевизори, какъв документ се издава за платените пари и за какво се пренасочват събраните суми от тази дейност. Проблем, който реално тормози не едно или две семейства, чиито близки имат нужда от лекарска помощ и прави престоя им още по-мъчителен и създава чувство за непрекъснато ограбване и ламтеж за пари. Административните магистрати решиха, че и в този случай мълчалив отказ няма, а освен това намериха делото за недопустимо заради липса на правен интерес. И отново го прекратиха, като осъдиха НАОЗ на 150 лева юрисконсултско възнаграждение, което също подлежи на обжалване.
Комплексният онкологичен център пък бе съден заради непредоставена информация за договора и споразуменията между него и фирмата, която е строител на сградата на центъра, както и каква е била по вид процедурата по избора й за победител и за начина, по който е била публично оповестена. Магистратите отново прекратиха делото, но решението им не е окончателно.
Безплатни правни консултации, но не и дела
Бърза справка във Върховния административен съд показва, че не са никак малко и делата на НАОЗ, които вече са гледани или са насрочени. Асоциацията е успяла да осъди Министерството на финансите, като съдът е намалил претендирания хонорар от 400 лева на 150. Заради мълчалив отказ е осъдено и Министерството на правосъдието, тъй като не е отговорило на въпросите колко са откритите и заети места за частни съдебни изпълнители в Русе и Ловеч. Сдружението е завело дело и срещу Висшия съдебен съвет.
Освен с воденето на дела, Асоциацията се занимава и с безплатни правни консултации на граждани. По техните жалби обаче не води дела, а ги насочва към адвокати, които биха им помогнали. Най-често мъките на хората са свързани с некоректни отношения с работодателите - от неизплащане на заплати през незаконни уволнения до неспазване на работното време. На второ място се нареждат проблемите с монополите „Енерго-Про“, ВиК и „Топлофикация“, а на трето са недоволствата от държавните и местни структури на властта. „Досега не сме имали оплаквания от общински съвет например. Най-чести са жалбите от дейността на общинската администрация и общинските предприятия“, коментира Петров.