Училища попаднаха под удара на закона заради „укриване“ на учебни програми

Адвокатските и образователните среди в последните месеци настръхнаха заради засиления брой на нестандартни дела в съдилищата. Главен герой в тях се явява регистрираната през 2011 година Национална асоциация за обществена защита /НАОЗ/. Сдружението стана известно най-вече с това, че заведе дело заради ограничения достъп на граждани през централния вход на Съдебната палата. И го спечели на първа инстанция пред Разградския съд. В последните седмици обаче Асоциацията направи впечатление с това, че съди училища, лечебни заведения и органи на местната власт заради непредоставени данни по Закона за обществена информация. Попаднали под нейния удар са училищата, които не са изпратили изискани по надлежния ред седмични учебни разписания на своите възпитаници. Тоест програмите, които са окачени на таблата в училищните коридори и могат да се прочетат от всички. Или пък да се проверят с няколко щракания на мишката в Интернет.
Кое е първо - завеждането на дело или създаването на проблем
Дейността на Асоциацията със седалище в София, провокира различни настроения. Част от адвокатите открито споделят, че делата, които сдружението води, увреждат имиджа на колегията. Не заради нещо друго, а заради факта, че те сами създават проблем, за който след това водят съдебни битки. Koето в този случай навява на вечния спор кое е първо - яйцето или кокошката. Така първопричината за завеждане на едно дело, която по презумпция е наличието на спор, който няма как да се изясни без намесата на магистратите, явно вече се явява част от консервативното и остаряло минало и отстъпва на предприемчивото желание дело да се заведе по създаден прецизно конфликт. И на прокарването на търговската и материална изгода с пълна сила в сферата на правото /все пак схемата действа успешно в не една или две области като сред първенците е медицинската помощ/. Правната логика обаче е в пълна подкрепа на Асоциацията.
Един от най-разпространените през последните седмици примери, за които се водят дела, е мълчаливият отказ от директори на училища след потърсена от сдружението информация. Най-често това е разписанието на часовете. Молбата обаче в част от случаите остава пренебрегната по няколко причини. Едно, че програмата не е строго конфиденциална и е достъпна. Второ, защото директорите са ангажирани с всевъзможни задачи и подобно незначително за тях искане остава на заден план. Едва ли обаче щяха да го загърбят, ако знаеха, че така погазват закона и това ще им доведе съдебни спорове. Според юристи Асоциацията цели именно това - никой от ръководството на училището да не обърне внимание на маловажното за педагозите питане и така да бъдат заведени дело за мълчалив отказ. С което почти сигурно ще си издействат от училището да им изплати адвокатски хонорар за процеса. Друг е въпросът потъпкани ли са морални ценности и имат ли те още почва у нас. Заради незнание или невнимание в подобни съдебни заседания рядко от школото изпращат процесуален представител, най-малкото за да оспори размера на хонорара. Така едни пари биват бързо и лесно прибрани в джоба.
Монетата обаче има и друга страна
„Отчасти дейността ни се припокрива с тази на омбудсмана, тъй като следим за спазването на законите и правилното им прилагане и от държавата, и от общинските органи. Наблюдаваме и търговците, които получават субсидии от публични средства“, разказа за „Утро“ юристът от Асоциацията и нейн пълномощник за Русе Юлиян Петров. В общи линии НАОЗ има амбицията да е коректив на затъналата в бумащина и неотзивчива администрация.  „От училищата всеки може да поиска информация, а те като публичен орган са длъжни да отговорят. Това, че примерно програмата за учебните часове е качена в интернет, не ги освобождава от отговорност да предоставят писмен отговор“, коментира Петров. Целта, заради която се търсят подобни данни по Закона за достъп до обществена информация, е изграждане на преценка за дейността на публичните органи. Така например от Асоциацията отчитат, че съществуват две наредби за оптималните здравословни условия в учебния процес, издадени от министъра на образованието и колегата му от здравната сфера, които си противоречат. От събраните данни юристите са направили извода, че в русенските училища се пренебрегва наредбата на здравния министър. Вследствие от това децата до осми клас били претоварени с уроци. Петров бе категоричен, че сдружението не цели облагодетелстване с пари. Най-малкото защото хонорарите, които съдът присъжда по заведените и често спечелени от тях дела, отивали за адвокати. В крайна сметка излиза, че Асоциацията не получава и стотинка за дейността си. Впрочем от НАОЗ заявяват, че не получават субсидии отникъде, нямат спонсори, а офисът им в Русе се издържа благодарение на председателя Валери Даскалов и юриста Юлиян Петров.
Мълчаливият отказ, който всъщност се тълкува като избягване на даване на информация, според Петров се дължи основно на две причини. Институцията, към която Асоциацията се обръща, е направила нещо, което не е трябвало и не е било редно, затова се опитва да го прикрие. Или просто мълчи заради незнание. Липсата на правна култура обаче не оправдавала например Математическа гимназия „Баба Тонка“, която вече е осъдена да плати на сдружението 150 лева адвокатски хонорар. „Коректно и в срок на нашите запитвания отговориха от Дойче шуле, Гимназията за европейски езици, СОУ „Възраждане“, „Васил Левски“ и „Христо Ботев“ например. Изрядни са и председателят на Общинския съвет Васил Пенчев и областният управител на Разград Стоян Ненчев“, заявява юристът.
Спешна промяна в Закона за достъп до обществена информация
„Така съществуващият Закон за достъп до обществена информация допуска всеки да иска каквато и да е информация от нас и ние да бъдем засипани от стотици запитвания“, коментира директорът на Математическата гимназия Митко Кунчев. Затова според него са необходими спешни промени в неговите разпоредби. След като директорът не отговаря в срок, че исканата информация ще бъде дадена в законоустановеното време, училището е осъдено за мълчалив отказ да предостави седмичната програма на занятията. Въпросният учебен график вече е получен от Асоциацията за обществена защита. Това обаче не решава проблема за директора. „Сега се сблъскваме с друг проблем, тъй като нямаме посочена банкова сметка, на която да преведем адвокатските разноски и може да бъдем съдени и заради това, че не сме ги изплатили в срок“, заявява Кунчев.
Законът за достъп до обществена информация е основният, на който от Асоциацията се позовават. Справка за съдебната им активност през изтеклата 2013 година показва, че пръв под удара им е попаднал Районният съд. Още на 10 януари от председателя му Венцислав Василев е поискана информация за начина на водене на деловодството в съда. „Всички адвокати са много добре запознати с организацията на съда. Никога не е отказвана справка нито на юристи, нито на граждани, затова за мен беше необяснимо постъпването на такава молба от Асоциацията. Още повече, че искането бе отправено с ултимативен тон“, коментира Венцислав Василев. Заради това, че искането на НАОЗ не е издържано юридически, Василев не им предоставил информацията. Мълчаливият отказ не се оказва в полза на сдружението, тъй като административните магистрати в Русе отказаха да разгледат жалбата и прекратиха делото. Решението им бе потвърдено и от Върховния административен съд. „Ако бяха дошли, щях да им предоставя цялата информация. Според мен обаче целта им е да претендират за хонорари и съдебни разноски“, смята Василев. През последните 5 години запитванията съгласно Закона за достъп до обществена информация в Районния съд се броят на пръсти и са не повече от 3-4. В качеството си на гражданин, председателят на районните магистрати споделя, че у него буди недоумение изненадващото търсене на информация от училищата. „За мен интересът към тях е необясним и не разбирам с какво, освен ако нечие дете не учи там, би им помогнала такава информация. Освен ако сценарият не е същият - да се претендират адвокатски възнаграждения“, коментира Василев.
Осъдиха и Окръжния съд за затворените парадни врати
По-нататък през годината оспорванията на Асоциацията доведоха до отводи по три дела на всички съдии от Административния съд. Така жалбите на НАОЗ бяха пратени за разглеждане в Разград. Там сдружението постигна първия си голям връх - осъди на първа инстанция Окръжния съд заради ограничения достъп на гражданите до Съдебната палата през централния вход. Както е известно, парадните масивни врати са предназначени само за магистрати и адвокати, а редовите граждани преминават през скромен страничен вход. Това е едно от делата на НАОЗ, което част от юристите аплодират, а гражданите са в най-голям възторг и с трепет чакат окончателното му приключване. И при него обаче се провира въпросът за тлъстите адвокатски хонорари. Окръжният съд е наказан с 2800 лева само за юридическо възнаграждение. Вина за това безспорно имат и русенските магистрати, които не са изпратили свой процесуален представител, най-малкото, за да се възпротиви на безбожно високия хонорар и неговият размер да бъде намален. Мишена на сдружението бе и председателят на Окръжния съд Дарина Алексиева. НАОЗ отправи запитване какво е възнаграждението, което тя получава.
Под ударите на Асоциацията попадна и общинската управа. От кмета Пламен Стоилов се искаше информация за монтираните железни решетки на улица „Иван Вазов“ зад Американското пазарче. Там е обособен платен общински паркинг. Административният съд обаче отчете, че НАОЗ е получила отговори по поставените въпроси, прекрати производството и ги осъди на 150 лева разноски за юрисконсулт. Решението подлежи на обжалване.
В средата на декември мълчалив отказ на директора на МБАЛ д-р Владин Петров стана повод за ново дело. НАОЗ потърсиха от болничното ръководство информация за това на какво основание лежащо болните пациенти в различните отделения плащат с монети за ползването на поставените в стаите телевизори, какъв документ се издава за платените пари и за какво се пренасочват събраните суми от тази дейност. Проблем, който реално тормози не едно или две семейства, чиито близки имат нужда от лекарска помощ и прави престоя им още по-мъчителен и създава чувство за непрекъснато ограбване и ламтеж за пари. Административните магистрати решиха, че и в този случай мълчалив отказ няма, а освен това намериха делото за недопустимо заради липса на правен интерес. И отново го прекратиха, като осъдиха НАОЗ на 150 лева юрисконсултско възнаграждение, което също подлежи на обжалване.
Комплексният онкологичен център пък бе съден заради непредоставена информация за договора и споразуменията между него и фирмата, която е строител на сградата на центъра, както и каква е била по вид процедурата по избора й за победител и за начина, по който е била публично оповестена. Магистратите отново прекратиха делото, но решението им не е окончателно.
Безплатни правни консултации, но не и дела
Бърза справка във Върховния административен съд показва, че не са никак малко и делата на НАОЗ, които вече са гледани или са насрочени. Асоциацията е успяла да осъди Министерството на финансите, като съдът е намалил претендирания хонорар от 400 лева на 150. Заради мълчалив отказ е осъдено и Министерството на правосъдието, тъй като не е отговорило на въпросите колко са откритите и заети места за частни съдебни изпълнители в Русе и Ловеч. Сдружението е завело дело и срещу Висшия съдебен съвет. 
Освен с воденето на дела, Асоциацията се занимава и с безплатни правни консултации на граждани. По техните жалби обаче не води дела, а ги насочва към адвокати, които биха им помогнали. Най-често мъките на хората са свързани с некоректни отношения с работодателите - от неизплащане на заплати през незаконни уволнения до неспазване на работното време. На второ място се нареждат проблемите с монополите „Енерго-Про“, ВиК и „Топлофикация“, а на трето са недоволствата от държавните и местни структури на властта. „Досега не сме имали оплаквания от общински съвет например. Най-чести са жалбите от дейността на общинската администрация и общинските предприятия“, коментира Петров.