Грешка на екипажа, прибързано решение на пилота или принудително излитане са истинската причина за трагедията, никой не може да каже със сигурност. Записи от черните кутии няма, а следите от катастрофата са били заметени веднага.
Самолет Як-40 пада в река Искър в 17,29 ч. на 2 август 1988 г. малко след излитането си от летище София. Смята се, че причината за аварията е разчупването на хоризонтален стабилизатор на самолета. Той е намерен на плюс 1,5 градуса, което съответства на пикиране (спускане), а не на излитане.
Според следствието основната вина за жестоката трагедия е била на екипажа. В катастрофиралата летателна машина загиват 23-ма души, а 14 са ранени. Материалните щети са 865 885 лв.
На 2 август 1988 г. Тодор Живков трябва да лети за Варна от София. На летището цялата организация е променена покрай идването на държавния глава. Генералният секретар на БКП отива на очен преглед в клиника "Орбита" около 17 ч. Полетът му с правителствения самолет Ту-154 първоначално е насрочен за същия час, но се отлага поради прегледа на Живков.
Излитането е отменено за 17,35 ч., но и този час също не е категоричен, тъй като никой не знае кога точно Живков ще се появи.
Ръководството на въздушното движение решава, че ще забрани всякакви полети в момента, когато Живков излезе от клиниката. Така се оказва, че ако някой пилот иска да бъде във въздуха преди Тато трябва да вдигне машината си докато той все още е при лекаря.
Самолетът, който тръгва минути преди Живковия, е именно “Як-40”. Странностите започват още преди полета, най-вероятно заради суетенето около летенето на държавния глава. Пътниците са пуснати цели 45 минути по-рано, всички ленти за багажа и гишетата работят с пълна пара. Необичайно за времето на соца пасажерите са откарани веднага до самолета, вместо както е по традиция да чакат поне час.
Според разписанието фаталният Як-40 трябва да излети в 17,30 ч. по маршрута София-Варна, но командирът Стоян Цолов настоява за 7-минутно подраняване заради полета на Живков
От командната кула му казват да излети "при готовност", тъй като в 17,23, когато се обажда, пътниците все още се качват.
Командирът извежда самолета на пистата, но не в началото й. Цолов тръгва някъде от 1800 м, докато цялата дължина е 2500 м. Реално за издигане на този тип самолети били необходими 1550 м и Цолов е разполагал с необходимия метраж. Ако беше стартирал от началото на пистата, щял да има още 700 м., но с това трябвало да загуби поне още 2-3 минути. Именно в този момент възниква въпросът дали някой го е принудил да прибърза, или сам е взел това решение.
По-странно от бързото излитане е положението на стабилизатора на самолета - вместо в готовност за излитане е нагласен като за пикиране. Именно тази техническа подробност е довела до сблъсъка, установило по-късно следствието.
Указателят за положението на стабилизатора се вижда от командира, бордния инженер и втория пилот, макар и с известно отклонение на погледа. Не е ясно как никой не е забелязал неправилната му позиция.
Дори след първия несполучлив опит да се повдигне носовото колело, или никой не реагира за прекратяване на полета, или опитът да бъде прекъснато излитането е станал прекалено късно.
Какви са версиите за причините за катастрофата през 1988 г., кога Тодор Живков разбира, че е прелетял над огнения ад и как се спасява 18-годишната Анета, четете в новия брой на в. "Досие".