Липса на секс зад решетките, спиране на храна и писма, унизително уриниране в кофа вместо в тоалетна са най-честите причини за жалби.
Един от рекордьорите по претенции за обезщетение е перничанинът Янко Ваташки. След 15-ина оправдателни присъди той излежа наказание от 7 г. за отвличане. Дори след като излезе от затвора, продължава да води няколко дела, като в едно от тях е
присъединил 7 иска за
по 1 млн. - за липса на
диетична храна,
защото е диабетик, неосигурена възможност за кардиоупражнения, нелекувани зъби, лишаване от инсулин, получени съпътстващи заболявания и др.
В друг иск настоява за 3 млн. лв. обезщетение, защото бил настаняван заедно с психично и заразно болни затворници. На първа инстанция исковете му са отхвърлени.
За 2 млн. лв. пък настоява 70-годишният Георги Белчинов, осъден на смърт за убийството на втората си жена по особено жесток начин през 1989 г. (Преди това той е лежал 20 г. за убийството на първата си съпруга.) Наказанието му е заменено с доживотен затвор без право на замяна през 1999 г.
Белчинов успял да осъди България в Страсбург за 2000 евро през 2004 г. Сега е внесъл иск в българския съд, като твърди, че през 10-те години, докато е бил смъртен в очакване на екзекуцията, психиката му е пострадала, многократно е лежал в психоболница. Системно бил лишаван от храна и дрехи, а в килията му имало мишки и хлебарки, надзиратели го биели. Не е даден ход по същество на делото, защото не е посочил конкретни факти и дати.
Сериозен иск от 1,6 млн. лв. е предявил бившият вече затворник и боксьор Ивайло Коцелов. Той твърди, че бил пребит зад решетките, при което получил тежко счупване на челюстта.
Коцелов открил изчезналото си кръстче в килията на цигани и отишъл да си го вземе. Тогава те го нападнали. След дългото лечение му
изчезнала зъбната
протеза за 50 000 евро,
която била направена в чужбина. Бившият боксьор иска, освен да му се върнат парите, защото не са му поставили нова протеза, да получи обезщетение за това, че надзирателите не са предотвратили побоя и са склонявали затворници да го “ликвидират физически”. На първа инстанция внушителният му иск е отхвърлен.
Унижение, безсилие и безпомощност изпитал Малин Крумов-Маце, осъден до живот за убийството на македонеца Орце Коруновски във Варна, заради лишаването му от храни, донесени на свиждане. Приятели посетили Маце на рождения му ден с пълна чанта ястия, за да почерпи зад решетките. Служителите на затвора в Бобов дол обаче върнали питка, пържоли, сирене, кашкавал, лютеница, баница, яйца, банани, портокали, моркови, мандарини. Оставили му само торта и сок.
Крумов веднага подал жалба в съда. Магистратите прецениха, че действително не е имало основание за спиране на храните и осъдиха Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да му плати 50 лв.
По аналогичен казус Бисер Манолов с доживотна без замяна в Бобов дол получи 150 лв. обезщетение. (Виж интервюто на 53-а стр.) Бил изпитал негативни емоции, безсилие, угнетеност, силно недоволство, притеснение и тревога, след като
не му дали пържен черен дроб и червени чушки, донесени на свиждане. Манолов спечели и по 2 лв. за 21 случаи, в които затворническата храна била малко и некачествена, както и 60 лв. за 20 случая, в които водата била негодна за пиене. За 15 свиждания, на които е бил с белезници, съдът му даде общо 3000 лв. Оплаква се и че при посещение при зъболекар също бил с белезници. Според управата на затвора му ги слагали заради безопасност на стоматолога.
3900 лв. са му присъдени за отворени и прочетени неправомерно 13 писма до Европейския съд по правата на човека.
Халил Хасан и Христо Атанасов най-често пишат исковите си молби до плевенския съд заедно. Те се оплакват от липса на балатум или друга постелка върху бетонния под. Получават “психически притеснения, яд, нерви, душевни страдания” поради отказ да ги включат в курс за компютърна грамотност и в културни мероприятия. Единият често лежи в психиатричната болница.
Двамата поведоха и битка за равенство между половете. Установили, че
на жените се полага
прах за пране, а на
мъжете - само сапун
Много осъдени се оплакват от липса на санитарен възел в помещенията. Нощем, когато килиите се заключват, ползвали кофи и пластмасови бутилки. Задоволявали физиологичните си нужди пред други хора.
Назъм Азис, осъден доживот за убийство на таксиджия, пише денонощно от затворите в Стара Загора, Пазарджик и Пловдив. Води дело за това, че надзиратели го били по време на негов протест - съблякъл се гол, защото не му осигуряват направление за сексолог. Има и няколко иска за липса на достатъчно дневна светлина. Нощем чупел лампите, които светят, защото не можел да спи. Често е лекуван в психиатрия. Спечелил е дело за 400 лв. за неосигуряване на безплатни облекло, обувки и тоалетни принадлежности.
Героят от Мартен Светломир Нешков-Куцара, осъден на 29 г. за магистрални въоръжени грабежи, години наред води битка да получи възможност
да консумира
връзката с
приятелката си и
да създаде дете
Последният му иск е за 100 хил. лв. Печели обаче 2400 лв. за това, че е настаняван при доживотни без замяна, което съсипвало психиката му.
Експолицаят Живко Господинов, осъден на доживот без замяна за убийство и грабеж, настоява за 25 000 лв., защото затворническата администрация не предприемала с него възпитателна работа. Оплаква се, че плаща за своя сметка пощенските разходи за изпращането на молбите и жалбите.
По 175 лв. на ден иска затворник от Бургас, защото изповядвал хиндуизъм и не му давали вегетарианска храна.
Мъж в затворническо общежитие съди държавата за 50 хил. евро заради 7 дни наказание да мие коридорите.
“Другите затворници са зевзеци и се бъзикат. На греблото за измиване на пода му казват беемвето. Подвикват, че караш без книжка, без колан и застраховка”, оплаква се той. После заповедта била отменена.