Русенецът всъщност живеел и работел в Гърция, а с изкараните пари плащал за образованието си в Русенския университет. По тази причина на няколко пъти не бил открит у дома си и бил обявен за общодържавно издирване. Полицаи го намерили, а след преспиване в ареста го откарали до Тутракан, където се гледало делото. В полицейското управление мъжът се почувствал като престъпник - направили му регистрация като криминално проявен, снимали го в профил и анфас и му снели отпечатъци. Впоследствие съдът му наложил мярка за неотклонение „подписка“, която макар да е най-леката предвидена в закона, ограничава свободното придвижване. През 2012 година русенецът бил оправдан и решил да заведе дело срещу прокуратурата.
Русенският окръжен съд посочи, че за повдигнатото обвинение срещу човека узнали тесен кръг от хора, но от друга страна всяко незаконно обвинение уронва доброто име и достойнството на човека предизвиква чувство на безпокойство и тревога от неизвестното развитие на делото. Заради това, че от повдигнатото обвинение до крайната присъда са минали едва около 9 месеца, а мъжът е бил с най-лека мярка за неотклонение, съдът сметна, че исканото обезщетение е твърде високо. Затова осъди прокуратурата да му плати 6000 лева за причинените тревоги и неудобства и отхвърли иска за 35 000. Решението може да се обжалва пред Апелативния съд във Велико Търново.