Той е човекът, който е живата история на шуменското автобусно предприятие, създадено в далечната 1959 г. Но дотогава бил изминал много километри с автобусите, защото шофьорска книжка получил още през 1936 г.
Изпитът за шофьор държах в София, колко малко коли е имало тогава в България, за да се явяваме в столицата всичките, които желаеха да упражняват шофьорската професия. Беше точно по Великден, когато отидохме с две момчета и се представихме много добре. Още същата година започнах работа, в Шуменско тогава имаше две-три коли и трудно се срещахме по пътищата, а пък лесно се управляваше. Пътищата бяха чакълести, нямаше асфалт, но имахме младежкото дръзновение, когато сядахме зад волана.
Първите маршрути с малкия автобус правех по линията от Котел до Стралджа, после пътувах до Бургас и други райони на Североизточна България. След като ликвидираха автобусната стоянка в Котел, се преместих в Шумен и започнах работа в "Комунални услуги". Известно време бях и в ДАП в Омуртаг, назначиха ме в шуменската база, където бях отговорник на два-три автобуса. Ходехме до Силистра, Русе и други градове в този край.
Раздипля приказките си столетникът Васил Вълчанов и с голяма точност на дати и години разказва спомените си, които са
оставили трайни следи в живота му,
който никак не е бил толкова лесен. Когато дъщеря му Яна отива да следва в София, баща й се премества в столицата, тъй като по това време се създавали международните автомобилни превози. Четири години изкарал там, изминал хиляди километра по европейските пътища, опознал много страни. А след като влязъл в шуменското автомобилно предприятия, останал до пенсионирането си. Цели 45 години работил там, пенсионирал се е през 1974 г., но като добър работник е продължил още двайсетина години. Затова и бившият управител на предприятието инж. Иван Банков казва за столетника:
Бай Васил работеше в най-важните направления в нашето предприятие. След като беше шофьор в отдел "Международни превози", премина на работа в някогашната "Градска служба", а после стана монтьор на най-важните възли за безопасността на превозните средства. Обучи и остави много добри работници след себе си. Повече от 60 години е трудовият му стаж. Пожелавам му здраве и още дълъг живот.
След шофьорлъка дядо Васил Вълчанов има и едно голямо хоби, на което е отдал много години. Това е
майсторлъкът в дърводелството,
което е вършил много години със старание. Имал си е малка работилничка във Върбица с всичките му инструменти и е създал много мебели, като в момента и апартаментът в Шумен е изпълнен с неговото творчество. Показва ми всичко, което е излязло изпод неговите ръце - маси, фотьойли, бюфети, изработени с финес, използвайки длетото. А дъщеря му Яна, която му прави компания в семейното жилище, казва:
Много неща е направил, изработката на мебелите са му като хоби. Освен на нас и на племенниците изработи разни мебели. Той не можеше да стои, без да прави нещо, в двора на маминка във Върбица си имаше работилничка и всяко свободно време работеше в нея.
Сега няма много сили, по-бавно върви, но се движи и се обслужва. Оправя си леглото, той не обича да е разхвърляно, винаги добре облечен, капризен даже и на тия години, все гледа всичко да му е в ред.
Букети цветя, торта със 100-годишен надпис, наздравици за още дълголетие му пожелаха на юбилея съседи, роднини и колеги от шофьорския живот.