Пряк наследник съм на генерал Рачо Петров, който е бил два пъти премиер на България. Благодарение на Закона за устройство на въоръжените сили моят дядо модернизира българската армия по европейски образец. През 1911 г. страната ни е имала най-модерното оръжие на Балканския полуостров, а , може би, и в Европа. Купили сме пушки Манлихер, а артилерията е снабдена с производство на фирмата "Круп", които сме използвали в Балканската и Междусъюзническата война. Известно е, че през 1912 г. сме една от първите страни в света използвали авиацията за военни цели. Нека не забравяме, че с изключение на участието ни в Първата световна война никога не сме имали армия с по-малко от 100 000 души, а със запасняците са ставали около 300 000 души. През Балканската война България преизпълнява на 200% мобилизационния план и свиква под бойните си знамена 600 000 души армия.
Сега, разбирате ли, как мога да тълкувам информация от такъв характер, за закупуване на използвана военна техника. И след като сега имаме около 20 000 души армия, колкото е била след загубата в Първата световна война, когато ни налагат ограничения.
Връщайки се в днешния ден, мога за кажа,че непланираното посещение на държавният секретар на САЩ Джон Кери у нас се свърза и с евентуални американски доставки чрез танкери с втечнен газ на гръцкото крайбрежие, което за мен е повече от смешно. Как ще стане това , та горивото ще ни излезе четири пъти по-скъпо, отколкото нормалния природен газ. Според мен, обещанията на Кери са, за да позаглъхне паниката, която създаде българското правителство и да ни увери, че няма да бъдем изоставени , че ще имаме подкрепата на САЩ. Целта на посещението бе и да се убедят американците,че България продължава, все пак, да поддържа позициите на НАТО и ЕС.
Забележете, че държавният секретар не отиде в Румъния, нито в Турция, нито в Гърция. Той дойде у нас, за да провери дали действително слуховете ,че сме пета колона на Москва в ЕС, отговарят на истината. А това, че правителството на България в момента е ръководено от г-н Бойко Борисов и е проамериканско, с пряко направляване от посланика на САЩ в София, не означава още нищо. Действията на кабинета говорят за хаотичност и неяснота. С внушението, че изпълнявайки европейските правила понасят загуби, които трябва да бъдат компенсирани. Говорят у нас,че страната е пострадала от ответните санкции на Русия в отговор на тези на Запада през втората половина на миналата година. Не е вярно. Санкциите, наложени на Москва, доведоха до навлизането на полски, гръцки и турски земеделски стоки, плодове и зеленчуци на българския пазар. А българските селскостопански производители не можаха да реализират своята продукция дори на вътрешния пазар. Смятам,че е добре да осъзнаем, че в България страдаме повече от липсата на собствена позиция, а не заради това, че някой отвън ни вярва или не.
Продължаваме да се люлеем в позициите си в зависимост от това какво правителство управлява страната. Няма да коментирам хронологията на събитията, но ще припомня сравнително пресния пример с посещението на тримата американски сенатори при бившия премиер Пламен Орешарски през лятото на 2014 г. и обявеното от него замразяване на работата по "Южен поток". Веднага след това Бойко Борисов отпътува за Вашингтон, Волен Сидеров отиде в Москва, а Лютви Местан- в Анкара. Само никой не разбра кой, къде и как защити българските интереси. Такива разнопосочни сигнали на българските политици в никакъв случай не дават основание да се говори, че политиката на България на международната арена , а и у нас, е добре планирана, ясна и конкретна. По скоро се наблюдава люлеене между "да", "трябва", "не", "не можем" и т.н.
Помните как премиерът Бойко Борисов и цялото правителство след като г-н Путин заяви, че няма да има "Южен поток", изведнъж се засили да доказва на Европа колко голяма е загубата на България. Реакцията им бе повече от неадекватна, защото фактът, че министър-председателят и трима министри от кабинета му отидоха в Германия, за да търсят решение там, не бе отбелязан като верен дипломатически ход. В немските медии не се появи и ред за тяхното посещение, не ги удостоиха и с коментар. Ясно защо.
.....................................
Рачо Петров е финансов консултант, бивш заместник-министър на промишлеността в правителството на Филип Димитров /1991-1992 г./. Живее предимно в Германия, връща се често в България. Внук е на генерал Рачо Петров, български офицер и държавник, началник-щаб на армията по време на Сръбско-българската война, модернизирал армията ни, два пъти министър-председател на България през 1901 г. и в периода 1903-1906.