Тази практика предизвика сериозни притеснения в страната, за това докъде може да стигне наблюдението на правителството.
Тези агенции, сред които и ФБР, и щатската Шерифска служба, започнаха да се оборудват с такива радарни системи преди повече от две години, без да има почти никакъв дебат в обществото за това как те ще бъдат използвани. Тази технология повдига законови въпроси, както и такива за личната сигурност, тъй като Върховният съд на САЩ по-рано постанови, че служители на силите за сигурност не могат да използват техника, която им казва какво има в личен дом без преди това да имат заповед за претърсване.
Радарите всъщност работят като много фино настроени детектори, използвайки радиовълни, за да отчитат и най-малкото движение като например човешко дишане на разстояние от 15 метра. Те също могат да отчетат това дали някой е вътре в къщата, къде точно се намира и дали се движи.
Според настоящи и бивши федерални служители тази информация е жизненоважна за запазване на сигурността на полицаите ако се налага да влязат в сграда, за да спасят заложници, например. Но защитници на личната неприкосновеност и съдии изразиха притеснения за обстоятелствата, при които тези радари могат да се използват, както и за факта, че досега те са били използвани без общественото знание.
Употребата на тази техника от агенти беше неизвестна до декември, когато федерален съд в Денвър каза, че полицай е използвал такъв уред, преди да влезе в къща и да арестува мъж. Съдиите изразиха притеснение, че агенти използват новата технология без заповед за обиск и предупредиха, че "правителственото използване без предупреждение на подобен мощен уред за претърсване на домове, повдига редица въпроси, свързани с четвъртата поправка". Но тогава тази технология беше относително нова. Според федерален договор Шерифската служба е започнала да купува радарите през 2012 г. и досега е похарчила 180 000 долара за тях.
Технологията, която службите използват е известна като "Range-R". На нейния дисплей се вижда дали е отчетено движение от другата страна на стена и ако това е така, колко далеч се намира. Уредът обаче не показва какво се случва зад стената. Според производителя на "Range-R" - "L-3 Communications", до сега са продадени 200 устройства на 50 правоприлагащи агенции на цена от 6000 долара всяко. Компанията казва също, че други подобни системи имат далеч по-усъвършенствани способности, включително и триизмерни изображения на това къде се намират хората в сградата, която се наблюдава и дори да бъдат прикачвани на безпилотни самолети. В момента правосъдното министерство финансира разработването на система, която може да направи карта на сграда и да локализира къде в нея има хора.
Радарите първоначално са били разработени за употреба в Ирак и Афганистан. Те са типичен пример за военна технология, която намира своето място в охраната на цивилни и повдига редица въпроси за своята законност. Те са особено притеснителни, когато става въпрос за технология, която позволява на полицията да вижда какво става в нечий дом. Върховният съд на САЩ постанови през 2001 г., че конституцията в общи линии забранява на полицията да сканира отвън с камера за термално наблюдение, без да има заповед за това и особено наблегна, че това решение се отнася за радароподобни системи, които бяха в процес на развитие по това време.
Решението на федералния съд от декември очевидно е първото от апелативен съд, което да се отнася до радарна технология или нейното прилагане.
Делото започна, когато сили за сигурност от Шерифската служба на САЩ започват преследване срещу Стивън Денсън до неговата къща в Уичита за това, че е нарушил условията на своето освобождаване. Преди да разбият вратата, шериф Джош Моф свидетелства пред съда, че е използвал "Range-R", за да види дали има някого в къщата. В доклада на Моф обаче никъде не се казва, че е използвал точно този уред.
Агентите арестуват Денсън за нарушаване на освобождаването му и го обвиняват в незаконно притежание на две огнестрелни оръжия. Адвокатите на Денсън правят опит да отхвърлят обвиненията за оръжията, заради това, че претърсването е започнало с незаконна употреба на радарно устройство. Съдиите от Десети областен апелативен съд, които разглеждаха делото заявяват, че "почти няма съмнение, че радарните устройства, използвани в този случай, ще повдигнат много въпроси в съда".
Защитниците на личната неприкосновеност обаче казаха, че те ще повдигнат по-неотложни дебати, в това число и по темата как съдиите биха могли да бъдат изненадани от техника, която се използва от агенти от поне две години. "Проблемът не е, че полицията разполага с нея. Проблемът не е в технологията, а в това как се използва и колко сигурна е тя", казва Хани Факори, адвокат във фондация "Electronic Frontier".
Шерифската служба понесе редица критики за това, че е скрила използването и на други средства за наблюдение. Миналата година американската организация за граждански свободи ACLU публикува имейл от сержант от Сарасота, в който той моли свой колега да не разкрива, че са получили информация чрез подслушване на мобилни телефони чрез средство, известно като "Stingray".
Уилям Сорукас, бивш наблюдател в отдела за вътрешни разследвания на Шерифската служба, каза по-рано, че служителите не са били инструктирани да укриват високотехнологичните уреди, използвани от агенцията, но също така не знаят и как да съобщават за тяхното използване. "Ако разкриеш технология, метод или източник, ти все едно казваш за тях на лошите", допълва той.
Брат Хийт, журналист за USA Today
Tweets by @bradheath