Прочетох в интернет, че “24 часа" помага на чужденци да намерят роднините си в България. Надявам се, че можете да помогнете и на мен.
Търся живи роднини на баща ми Райчо Кираков в България, роден в Стойките край Смолян на 17 октомври 1927 г. Татко е едно от 7-те деца в семейството. Напуснал родината около 1947 г. Макар че почина през 1975 г., допреди около 15 г. поддържах контакт с част от близките му. После връзката прекъсна, но се надявам с ваша помощ да успея да я възстановя.
Ан Мари Кираков,
Австралия
"24 часа" успя да открие живи роднини в България на австралийката Ан Мари - Кираков, чийто баща избягал от България през 1947 г.
“Прекрасна новина, че сте открили семейството на баща ми в България. Благодаря от сърце на целия ви екип. Веднага написах писмо на роднините на татко в Стойките. Макар че го преведох на български с “Гугъл”, се надявам да могат да го прочетат и така да съкратим разстоянието между Австралия и България.”
Това са първите думи на 58-годишната Анн Мари Кираков, когато научава, че сме открили живи роднини на баща й в България.
Тя не знае защо той е променил фамилията от Киряков на Кираков, след като напуснал родината, но няма съмнение, че семейството, което сме открили, е нейното. Те пазят същите снимки, които и българските роднини, разменяни през годините.
Сред тях обаче има и една нова - тази на старата фамилна къща. “Никога преди не съм я виждала. Предполагам, че това е къщата, където е живял и татко”, вълнува се Ан Мари.
На друга от снимките забелязала портрет на мъж, на който с трепет разпознала баща си Райчо.
Жената решила да издири семейството на баща си в България, след като успяла да намери роднините на майка си Лола в чужбина. “Успях да се върна няколко поколения назад. Мама почина, но семейството ни се разрасна. Реших, че е добре да събера цялата информация на едно място”, споделя австралийката.
Тя не помни баща й да е говорил твърде много за България. “Той почина през 1975 г., току-що бях навършила 17. Пет години преди това бе много болен от рак”, спомня си жената. Контактът с българските роднини спрял заради езиковата бариера. “Български приятел на татко помагаше с превода, но все пак това беше проблем. Сега с “Гугъл” е по-лесно”, казва Ан Мари.
Баща й никога не се завърнал в България след емиграцията и не видял никого от семейството повече.
“Не знам дали е страдал. Но
бих се радвала да посетя родината му
един ден, да видя родната му къща, мястото, където е израснал. Знам, че брат ми Петър би бил във възторг да го направи. Той щеше да се качи на самолета още утре, ако можеше. Ако започна да ви разказвам, ще напишете по-скоро книга, отколкото една вестникарска статия”, казва Ан Мари.
Тя се надява, че семейството в България също ще е щастливо от намирането. “Трябва да е голяма изненада да те потърси някой, когото не си чувал 15-20 г.”, казва австралийката, в чиито жили тече българска кръв.
Родопски терлици
чакат австралийците
в България
РОДНИНИТЕ ОТ СТРАНАТА НА КУНГУРУТО
МЕЧТАЕЛИ ДА ВИДЯТ ИСТИНСКИ СНЯГ
“Брат ми, заминавам по света, не искам да живея тук”, заявил Райчо Киряков от с. Стойките преди 68 г. на един от братята си. Райчо бил третото от общо 7-те деца на Калин и Митра от смолянското село. “Беглецът” успял да се установи за кратко в Чехия, но скоро след това заминал за Австралия.
За заминаването си
казал само на
по-малкия си брат Манол, с когото след това най-дълго контактувал чрез писма и по телефона. Когато в началото на 70-те г. се споминал, контактите с близките в България станали все по-редки, а в края на 90-те г. почти престанали. Заради обичта между двамата братя, която запазили докрай, дъщерята на Райчо останала близка със съпругата му Маруда и дъщеря й Димитрия. Те редовно й пращали снимки на семейството, преди връзката да прекъсне.
След първоначалния шок и недоверие, че я търсят роднини от Австралия, 71-годишната Маруда се радва като дете на посланието от далечния континент. Австралийците са изпратили куп снимки, които са получили от Маруда и Манол през годините. “След войната през 1945 г. свекърът и свекървата започнали да строят къща на по-големите си синове - върналия се от фронта Димитър и Георги”, разказва Маруда Кирякова. Първородният син Димитър помагал на баща си за строежа. Една сутрин обаче отишъл на хармана и се самоубил. Семейството така и не разбрало причината. Предишния ден отишъл до Чепеларе да си направи снимки, а след това бил на събор във Върбово. Казал предишния ден: “Днес съм тук, утре ме няма.”
По това време Райчо бил военен музикант в Смолян. Пред тялото на мъртвия си брат отсякъл: “На война ходи и оцеля, тук намери сам да се затриеш.” Има и друга покъртителна история, която белязала семейството. При игра с ловната пушка на баща си Георги застрелял брат си Васил.
След нещастията с братята му Райчо решил да замине в чужбина. Бил на около 20 г. По-късно разказал, че се качил на кораб, където свирел на тромпет, за да стигне до Австралия. Оженил се за българка на име Лалка. Първата им рожба Ана Мария се появила през 1958 г. “В писмата си до Манол пишеше, че има трактор, земи и че е добре. Живееше в Бризбейн. Говореше за децата си Ана Мария, Кръстина и Петър. Питаше за родителите си, докато бяха живи, за братята си. С мъжа ми
ходехме в пощата,
за да говорим
по телефона
с Австралия
Манол винаги плуваше в пот при разговорите и след това дни наред бе щастлив. Казваше: “Братчето ми е добре!”. Много го обичаше”, казва Маруда.
Райчо пращал снимки на семейството, а веднъж по друг емигрант пратил и колет с подаръци. С помощта на друг приятел българин пишел писмата на български език.
Макар че е родена в Стойките, Маруда няма спомени за Райчо. Откакто се взели с Манол през 1962 г., досега винаги е живяла в къщата на многолюдната фамилия на свекъра и свекървата. Никога не е виждала Райчо, тъй като изселникът не се върнал след емиграцията. Всичките му братя, раждани през 2 г., вече са покойници.
Манол работел из хотелите в Пампорово по поддръжката на техническото оборудване. Починал млад, на 52 г., както и повечето си братя. Инфарктът го застигнал в деня, в който чакал синът му Калин да се върне от казармата.
“Много ще се радвам да се видим и да контактуваме с роднините в Австралия. Синът на Райчо - Петър, и моят Калин бяха връстници и си приличаха като две половинки на една ябълка. Все едно ще видя чедото си, което почина преди 3 месеца”, нарежда Маруда.
Синът й боледувал от доброкачествен тумор, който излекувал. Загубил зрението си обаче и починал от инфаркт. Работил 25 г. в смолянското ВиК. “Невероятен човек, отзивчив и услужлив, кафе не пиеше, камо ли алкохол и цигари”, казват за него съседите. Нямал семейство и помагал на племенниците си Марияна, която завършила икономика, и сестра й Ангелина - студентка по право. Обожавал племенничките си и те много го обичали. “Преди да съобщят, че са взели някой изпит на родителите си, звъняха на вуйчо си”, реди с болка за загубата Маруда.
Калин все си мечтаел
да отиде в Австралия, но бил свит и не направил опит. Австралийският му братовчед Петър бил багерист край Бризбейн. Работата му била тежка и решил да стане учител по дърводелство, металообработване и чертане. Съпругата му Шарън била банкова служителка, но после се насочила към преподаване.
“Най-много ни липсва снегът, който имате в България”, писал в едно от писмата си Петър. Семейството му трябвало да пътува 12 часа в Австралия, за да види сняг. По ирония на съдбата тук, откъдето тръгват корените на рода и където отраснал дядо му Райчо, сега е едно от най-красивите курортни села, предпочитано тъкмо заради снега и природата.
“Дано да дойдат, празненство ще вдигна, и вас ще поканя”, казва Маруда. Въпреки възрастта си тя благославя компютрите и интернета, с помощта на които вече няма да изгубят връзка с родата в Австралия.
Внучките й знаят езици и пробвали да издирват роднините в интернет, но без успех. Сега, след като се намериха с помощта на вестника, няма да има проблем да се разберат. Баба Маруда вече си представя, че като дойдат роднините от далечния континент някой ден, ще могат пак да обуят родопски терлици, каквито някога са им пратили в колет, и да чуят на живо родопската каба гайда.