Александър Николов (по паспорт) е роден на 2 май 1977 г. в Асеновград, но е израснал в Русе. Като тийнейджър сформира музикални банди. Завършва професионална гимназия по мода и облекло, учи две години политология в СУ, но артистизмът му го тласка към НАТФИЗ, в класа по куклено майсторство на проф. Боньо Лунгов. Като студент играе във вариететен театър „Албена“, после - на сцените на Народния, „Сълза и смях“, „Сфумато“, „Българска армия“, „199“…
През 2004 г. е в основата на проекта „Братя Мангасариян“, като композира хитовете му. После продължава успешно соловата си кариера. Прави и успешни роли в киното - в „Миграцията на паламуда“ и в „ТИЛТ“. Водещ е в предаването „Неделя х 3“ на БНТ и се снима в култовия сериал „Под прикритие“, в ролята на Здравко Косъма.
Предлагаме ви интервюто на Александър Сано, дадено пред вестник "Преса".
- Алекс, снимате ударно трети сезон на „Под прикритие“, уютно ли ти е в кожата на Косъма?
- Определено. Иначе едва ли Косъмчето щеше да е от основните фигури в сериала вече 3 сезона.
- Как е в третия сезон Косъма, търпи ли еволюция в положителна посока, или обратно?
- Не мога да издавам, разбира се, основна информация, но с Косъма вече започнаха да се случват интересни неща. Образът е доста по-плътен от първите два сезона и в известна степен по-различен. Сезонът ще е много силен за този герой. Гледайте и ще видите.
- Един адски традиционен въпрос: имаш ли нещо общо с него?
- 90 процента НЕ и държа това да е с главни букви! И слава богу. Животът на тези хора не ме привлича с нищо. Аз съм избрал друг път, смятам, че изборът ми е правилен и съм щастлив от това. Приличаме си само по чувството за хумор (смее се).
- Завършил си гимназия по мода и облекло. Сега шиеш ли нещо на жена си Нели и дъщеря си?
- Ооо, за Бога, не! Не обичам изобщо да шия и нямам никакъв афинитет към създаването на дрехи. Обичам да си ги купувам, нося, но не и да ги произвеждам. Учих мода, защото само там нямаше приемен изпит по математика в онези години, това е.
- Първият ти академичен порив е бил политология, защо?
- Поради пресечен порив за право. Не ме приеха за адвокат и по инерция учих две години политология. До ден днешен обаче имам няколко много близки приятели от курса ми.
- Би ли използвал популярността си, за да влезеш в политиката, както правят някои твои колеги?
- Бих направил всичко, за което съм повярвал, че мога да бъда полезен с нещо. В политиката на този етап не виждам с какво мога да съм адекватен и от полза, така че за момента - не.
- Беше фронтмен на „Братя Мангасариян“ и автор на абсолютните хитове „Бай Мангау“, „Тер'о Рер'о“, „Млад Силен Красив“ и „Ромео и Юлия“… Защо се разпадна това шеметно трио?
- Ами в един момент другите двама решиха, че имат по-важни приоритети, напуснаха проекта, а аз сам група не можех да бъда.
- Някои все още въздишат по Среброто, клиповете ви са сред най-гледаните. Затворен ли е завинаги проектът?
- „Завинаги“ е тежък термин, който не употребявам. Но на преден план в музикално отношение ми е проектът „Среброто“. Така че ще има по какво да се „въздиша“.
- Докъде си стигнал със „Среброто“? Албумът само по твоя музика и текст ли ще бъде?
- Стигнал съм малко по-далеч от „под кривата круша“ (смях). Песни има, но нямам време. Музиката винаги съм я композирал аз, още от времето на проекта „Братя Мангасариян“. И сега ще е така, но ще има и едно-две парчета от други автори, които са по-талантливи от мен (смях).
- Композираш ли нещо в момента?
- Всъщност, да! Имам няколко нови парчета и след края на снимките на сезон 3 на „Под Прикритие“ се моля да ми остане време да ги извадя на бял свят.
- Каква музика записваш в студиото си „Силвърнойз“?
- „Силвърнойз“ не е точно студио, а музикален агрeгат, в който се занимаваме основно с дигитална дистрибуция на музика, видеоклипове и филми. Продуцирали сме проекти на музиканти като Tri O Five и Phuture Shock и мислим в бъдеще да продължим в тази насока, но е рано да говорим.
- Какво ти се играе, след като приключиш с „Под прикритие“?
- Никога не съм имал и сега нямам конкретни желания за роли. Бих се радвал да не е пак „гангстерия“. Много харесвам исторически и приключенски сюжети, но каквото и да е, ако ме грабне, ще го направя с кеф.
- Любимата ти, тв водещата Нели Атанасова, е не по-малко известна от теб. По-приятно ли ще ти бъде, ако казват „това е жената до Среброто“ вместо обратното - „това е мъжът на Нели Атанасова“?
- Между другото, чели сме и двете версии - „Александър Сано, по-известен като мъжа на Нели Атанасова“ и „Нели Атанасова, по-известна като жената на Александър Сано“. Наистина ли не ти е ясно защо го правят?... Това са най-обикновени „тагове“, за да им излизат по-напред в Гугъл „статиите“, когато човек търси информация в интернет за някой от нас двамата. Тъпо, но помага. Нямаме нищо против, всеки иска да яде хляб, а ако може и сиренце (смях).
- Как се запазва любовта между двама толкова артистични и креативни хора? Как успявате да не си омръзнете един на друг?
- Не мога да възприема креативността и артистичността за скучни! Още повече, не вярвам, че любовта омръзва някога.
Ако дойде „омръзване“, значи любовта е емигрирала надалеч. Нормалните хора се вземат по любов. Любовта ми към Нели е единственият мотив да я избера за най-важния човек до мен. А защо продължаваме да се обичаме - просто е, никак не е трудно да обичаш човек като Нели. Тя е богиня.
- В края на миналата година беше признат и за секссимвол в една онлайн класация. Това гали ли суетата ти или по-скоро те дразни?
- Това беше може би най-забавното нещо, което чух за изминалата година. Само лафчетата на 3-годишната ми дъщеря са ме разсмивали повече. Слава Богу, разминах се с титлата и се успокоих. Щеше да ми е тъпо да ме наградят първо за нещо, което изобщо няма връзка с професионалните ми качества. А и за един мъж да е секссимвол изобщо не е важно. Така поне мисля аз. Но благодаря на инициаторите, били са с добронамерени подбуди.
- Твоят доведен син Иво Карамански-младши вече е момък, как си поделяте лидерството вкъщи?
- Не ни се налага. Просто имаме четири шефски места вкъщи и има лидерство за всички ни от сърце. Даже за новата година потропнахме ний хорце (смее се).
- Амбициозен баща ли си спрямо дъщеря си Ава? Кроиш ли тайничко планове за бъдещето й?
- Вече ти споменах, че кройките не ме влекат (смях). За нас е важно децата ни да са щастливи и да имат свободен избор какво да правят с живота си. Аз съм имал такъв и не бих им го отнел. Иво вече е тръгнал по пътя на професионалния тенис и тръпнем в очакване какво ще се случи.
- Като студент си играл и във вариететен театър „Албена“, какво точно правеше там?
- Това беше в студентските ми години. Какво правех ли - ами пеех, танцувах, учих занаят и доста приятно си изкарвахме с представленията на проф. Боньо Лунгов няколко лета на Албена. Моренце, спектакълче, колежки актриси, балерини, монокини, прашки. И бяхме на по 20. Представи си (смях).
- Кукувците навремето твърдяха, че завършилите кукловодство са по-комплексни в начините си на изразяване, по-гъвкави и с по-широки възможности на сцената... Ти как си с танците например?
- Ами да, има такава версия. Вярно е, че обучението на куклените артисти е по-разширено. Това води до други натрупвания и умения. Може би по-комплексни, както каза. Но в крайна сметка всичко е индивидуално. Един артист се ражда с определен капацитет, който трудно би могъл да надскочи, но може да се потруди да го използва по най-добрия начин. Ето, например аз няма как да бъда 2,10 м висок и да тежа 130 кг, природата ме е създала в други параметри. Но когато става въпрос за актьорско възпроизвеждане на душевност, там е каквото Господ ти е дал.
- Водещ си и в предаването „Неделя х 3“, кое те привлече, само популярността, която дава телевизията, или още нещо?
- В случая по-скоро беше обратното. Телевизията заложи на популярно лице с относително приличен рейтинг сред аудиторията и ме покани, помогна ми и ми даде шанс да осъществя този авторски проект, наречен „Фонограма“. БНТ е единствената телевизия, която истински се интересува, създава и поддържа формати за култура и изкуство. Предаването „Фонограма“, което е част от неделния следобеден блок „Неделя х 3“, всъщност е единственото музикално предаване (не риалити, състезание или нещо подобно) в национален ефир. Това е проект, който още преди повече от 3 години съм предлагал на двете водещи частни телевизии. Познайте какво... Изобщо не ги заинтересува.
- Остава да кажеш, че си изкушен и от изобразителното изкуство, май само там не си се пробвал…
- Абе имам една картина, нарисувах я преди 10-ина години. С дядо ми Александър сковахме рамка, опънах стар ленен чувал от кафе, грундирах. Мой приятел художник ме напътстваше по телефона как да го направя, беше много смешно. Накрая се самонарисувах с маслени бои. Пълен наивизъм се получи. Подарих я на една приятелка. Това засега е първият и последен напън в тази сфера (смях).
- Актьор, музикант, композитор, водещ… Кое от многото ти амплоа заема първо място в сърцето ти?
- Сърцето ми е широко. Има място и за още. Преподавам актьорско майсторство в една школа. Имам клас от 16 талантливи деца на възраст 16-18. И това е нещо, което много силно ме зарежда!
- Ето, за това си заслужава да разкажеш.
- Казва се „Училище за таланти“. Стопанисва го мой колега от НАТФИЗ. Групите са разпределени по училищата, където децата учат, така е по-удобно и по-спокойно за родителите им. Миналата година имахме показване на спектакъл от етюди, които децата с моя помощ направиха. Игра се в Младежкия театър, на голяма сцена. Беше много вълнуващо за тях. Благодарни сме и на театъра че ни подкрепи и им позволи да почувстват актьорството в професионална среда. Сега работим монолози на Шекспир.
- След една толкова бурна и успешна година какви планове кроиш?
- Искам да имам време за музиката си и за един филмов проект, който се върти в главата ми от пет години. Също и за един спектакъл, който искаме да направим с феноменалната Касиел Ноа Ашер. Но много ми е рано да разказвам за това. Като напредна, ще ти кажа.
- Ти невинаги си бил толкова успешен, кое те е крепяло в кондиция в тежки моменти?
- Собственият ми дух. А когато той не достигаше, на помощ идваха приятелите ми. А те са гигантски добри в подкрепянето. Най-важното е да не вземеш да си помислиш, че светът ще свърши, дори и ако краят му е пред очите ти. Щото най-вероятно става въпрос за привидение. Животът е прекалено хубав, за да си губиш времето в тъжни мигове!
- Компромиси в името на прехраната – докъде и доколко?
- Правил съм, разбира се. Ефектът от всичко това ми се струва, че трябва да е в посока на „заякването“ ти, да си научиш „уроците“, за да може в бъдеще да не ти се налага или поне в много малка степен да правиш компромиси.
- Не ти ли се свива сърцето, като се сетиш колко по-различен би бил животът ти в Холивуд например?
- Не ми се свива сърцето от предположения. Това е глупаво, а и „ако“-то мирише, както казва поговорката. Предстои ми през пролетта ходене до Холивуд, ще видя тогава колко пък толкова е уникален (смях). Сърцето ми се свива само при новини и гледки, свързани с детско нещастие.
- Звучи вълнуващо… Участваш ли често в благотворителни инициативи, свързани с деца, и коя е твоята лична кауза?
- На първата част от въпроса не бих желал да отговоря, а иначе личните ми каузи са децата и природата. Съвременният човек трябва най-много и с най-голяма отговорност да се отнася към тези две каузи, защото това е наследството му. Иначе тази цивилизация е безсмислена и отива на загиване.