Преки доказателства за симулативна игра трудно могат да се намерят, но ако се съди по безхаберното поведение на някои хора в защита, липсата на живец и мъжество в поведението им, може и да се тръгне по следата за евентуален бойкот.
Дали пък някои не бяха твърде кисели и странни покрай привличането на Самойлович и Васил Михайлов? Който се страхува от конкуренцията, значи не вярва във възможностите си и амбицията му е кръгла нула!
Ако това е така, да кажем отсега на момчетата в синьо-бяло, че Русе не търпи подобни капризи. Ако не вярват, да питат Радослава Бъчварова и Катя Кордова, чийто път към зала „Дунав“ бе отрязан завинаги. Макар че двете си тръгнаха по малко по различен повод. При това сформирането на мъжкия „Дунав“ даде шанс на хора, които далеч не са екстра класа в българския баскетбол и все още нито един клуб в Националната лига не проявява какъвто и да е било интерес към тях. Който иска да се възползва от този шанс и да расте с русенския отбор, да се хваща на работа. На когото не му изнася, да си хваща куфарите.
В крайна сметка русенската публика не е за подигравка срещу левчетата, които заделя за място в залата. Тази публика много обича, но може и да бъде твърде сурова, когато някой опита да я мами.
Така че, драги баскетболисти, закачете си една обечка на ухото и се дръжте като мъже. БК „Дунав“ не е приют за безпризорни с топла храна по 3 пъти на ден, а клуб, който заслужава уважение.