Обичаният Георги Калоянчев, наричан от всички Калата, почина на 18 декември 2012 г., 26 дни преди да навърши 88 години.
Той е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г.
Играл е на сцените на Народния театър „Ив. Вазов” (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., а е участвал и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър.
Още през 60-те години с ярки роли в театъра, с още повече в киното и по-късно в телевизията, с участие в сатирични естрадни програми той се превръща в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика.
В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в „Дървеница” от Вл. Маяковски (Присипкин), „Ревизор” от Н.В. Гогол (Хлестаков), „Удържимият възход на Артуро Хи” от Б. Брехт, „Големанов” от Ст.Л. Костов, „Смъртта на Тарелкин” от А.В. Сухово-Кобилин, „Свинските опашчици” от Я. Дитъл (Венда Цабр), „Старчето и стрелата” от Н. Русев (Старчето), „Г-н Балкански” от Г. Данаилов по Алеко Константинов – пиеса, написана специално за 60-годишнината на актьора, и др.
Ярка комедийност и остра сатира формират необикновения талант на Георги Калоянчев. Той еднакво успешно се справя и с хумора, и с иронията, и с пародията, и с абсурда.
В киното Калоянчев дебютира през 1951 г. като циганчето Сали в „Утро над родината”. След редица характерни по-малки роли, през 1958 г. комедийният му талант блясва в „Любимец 13” редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 г. жънат необикновен успех и със „Специалист по всичко”.
Но за първи път в киното безграничната му дарба открива режисьорът Рангел Вълчанов, който му предлага ролята на нетрадиционен криминален инспектор в „Инспекторът и нощта” (1963). Подобен нестандартен образ Калоянчев прави и в друг филм на Рангел Вълчанов - като директор на трудово-изправително училище (ТВУ) – „Вълчицата” (1965).
Безсмъртна роля на пожарникар, образ, който през годините няколко пъти развива, Калоянчев изиграва в забранената за дълги години комедия „Невероятна история” на режисьора Владимир Янчев по сценарий на Радой Ралин (1964).
Незабравими са ролите му в „Привързаният балон” (1967), „Галилео Галилей” (като Джордано Бруно, 1969), „Езоп” (1970), „За къде пътувате”(1986), „След края на света” (1998) и мн. др.
В телевизионния театър на БНТ остава завинаги като недостижима ролята на Чушкаров в „Двубой” от Иван Вазов (1972).
През 1999 г. излезе неговата книга с мемоари "Жив съм! Ваш съм!" - заглавие, което всъщност е заключителната му реплика в "Г-н Балкански".
Актьорът винаги е твърдял, че няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание – да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите. През 2011 г. Калата изигра последната си роля на екран в телевизионния сериал „Столичани в повече“. За нея той си партнираше с дългогодишната си сценична половинка Стоянка Мутафова.
А кои са 10 от най-незабравимите му роли в киното, вижте:
1. Духът на Бай Ганьо в „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004 г.)
2. Бай Ганьо в „Бай Ганьо тръгва из Европа“
3. Бай Деньо в „За къде пътувате?“ (1986 г.)
4. Кметът в „Бон шанс, инспекторе!“ (1983 г.)
5. Кметът в „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980 г.)
6. Езоп в „Езоп“ (1970 г.)
7. Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969 г.)
8. Риксата в „Привързаният балон“ (1967 г.)
9. Фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1967 г.)
10. Щангистът Спиро в „Специалист по всичко“ (1962 г.)