Изследването, публикувано в броя от 2 януари на списание Journal of Clinical Investigation, било осъществено от учени от Вашингтонското училище по медицина в Сейнт Луис, щата Мисури. Участниците били окуражени да поемат допълнителни 1000 калории дневно, като се хранели в заведения за бързо хранене с цел да увеличат теглото си с 6%.
"Не беше лесно да го направим. Трудно е също така да накараш хора да качат килограми вместо да ги окуражиш да свалят", разказа доцент Елиза Фабрини, която е основният автор на изследването. Хората, които не страдали от заболявания, свързани традиционно със затлъстяването, като инсулинова резистентност, висок холестерол, високо кръвно налягане или прекомерни мазнини в черния дроб, не показали подобни усложнения и след като качили още седем килограма, установили учените.
Резултатите потвърждават наблюденията на учените сред обикновените хора – около една четвърт от страдащите от затлъстяване не показвали усложнения, които могат да предизвикат сърдечна криза, инсулт или диабет. Но здравословното състояние на хората, които вече имали метаболитни проблеми преди да качат килограми, се влошило след калорийния режим.
Всички участници в изследването след това били проследени от диетолози, за да свалят килограмите и били снимани в документалния филм на HBO "Теглото на нацията". Авторите твърдят, че така разбрали по-добре как да различават затлъстелите хора, които са най-застрашени от усложнения.
"Друга разлика е свързана с генетичната функция на мастните тъкани", подчертават авторите на изследването, което показва, че хората с наднормено тегло и нормален метаболизъм имат допълнителни гени, които регулират мазнините им. "Дейността на тези гени се развива, дори когато хората с нормален метаболизъм качват килограми. Това не важи за хората с анормален метаболизъм", уточняват авторите на изследването.
Необходимо е да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи защо някои затлъстели хора са по-застрашени от усложнения. "Дали това е генетично, свързано с определен хранителен режим, физическа дейност, психично здраве или микроби?", пита се Самюел Клейн, директор на Центъра за човешко хранене към Вашингтонския университет.