И човекът, изровил от някое мазе или таван реликвата, получава новия си стар часовник. С махало, което се поклаща неумолимо, с гонг на всеки половин час, истински стар пазител на времето.
Той се казва Янко Малаков и е единственият в Пловдив, а сигурно и сред малцината в България, които връщат времето на старите часовници, предаде кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.
Във всички антиквариати в града, във всички къщи на Стария Пловдив работят часовници, минали през неговата " реанимация". Като знае само това, човек очаква да види някой стар достолепен майстор с ръкавели, лупа на окото, седнал в стерилна среда. Вместо това заварва експанзивния млад мъж в нещо като работилницата на дядо Коледа. Всичко има тук, в тоя никакъв гараж. Дори истински кулен часовник, изработен от началото до края от него. Часовник, който плаче да отмерва времето в някой град. Засега обаче пресъздава декора на майстора на времето.
Янко Малаков е малко над 40-те, завършил е техникум по машиностроене и другото, с което е известен, е възстановяването на стари мотоциклети. Той самият се придвижва пъргаво из града на нещо, което сигурно е било хит по времето, когато са изгрявали звездите на София Лорен и Марчело Мастрояни. Мотопедчето е италианско. Първият стенен часовник, който го е запалил за този рядък занаят- изкуство, е бил сватбеният подарък на майка му. Висял си на стената безмълвен, а него все го човъркало. Накрая го свалил и го занесъл на майстора, от когото впоследствие се научил – Тодор Драгиев. Когато стрелките оживели и времето се разделило на половинки от гонга, леля му дала друг часовник. И така се започнало. Сега у тях има 150 часовници, но два-три от тях тиктакат. Заради съседите. Не е за вярване, но за пет години Янко Малаков е успял да върне към живот над 2 000 стари часовника.
Всеки стар часовник има своята история. Отмервал е времето в някаква реалност, населена с хора, отдавна отишли си от тоя свят, хора, които са преодолявали своите си препятствия, имали са своите си радости, съдби. Янко Малаков е техничар, той не се задълбочава твърде в историята на часовниците, които прави, но се замисля за времето и за живота някога. Твърди, че когато днешните антики са били нови, времето е текло по друг начин. В къщите то се е чувало. Не гонга, а онова магическо тик-так, тик-так. Днес то не се чува, а ако часовникът все пак надделее, го крият някъде или го обезшумяват. Други шумове доминират в епохата.
Тик-так.
Впрочем историята на един часовник го е впечатлила. Онзи от царския дворец в Кричим. И той работи отново след намесата на Янко Малаков.
Стенни, каминни, настолни, кулни часовници. Това са неговите " пациенти". Съдейки по интереса към неговата работа, Янко Малаков смята, че из домовете в Пловдив има много стари часовници. Хората пазят реликви от предишни времена. Някои от тях се навиват на два дни, други- на осем, старите китайски- на месец, а има и такива, които се навиват през 6 месеца. Предполага се, че навиването на последните е ставало като ритуал, поне така ни се иска да мислим. Най- сложен е механизмът на часовника с кукувичката. Ако при другите просто се произвежда звън, тук се отваря вратичка, излиза кукувичка, кука, прибира се и вратичката се затваря. С пъти повече механични движения.
За да решава пъзелите на старите часовници, които се нуждаят по очевидни причини от смяна на чаркове, Янко Малаков си е направил собствени инструменти. Артистичният хаос на гаража- работилница придобива друг смисъл, когато нареди шестте шишенца с различно масло и извади филигранните щипци, държачи и каквото още е необходимо. Обикновено решава ребуса, който му се задава точно както пише в началото- в една кутия всички чаркове на часовника в насипно състояние, в една чанта- дървения корпус.
Тик-так.
Тук времето се чува.