Бъдещият велик ум се ражда на 11 февруари 1847 година в Милан, Охайо. Той е седмото и последно дете на Семюъл Огдън Едисън и Нанси Матюс Елиът. Бащата е роден в Канада, а самият Томас по-късно определя произхода си като нидерландски. В училище Едисън често е разсеян и формалното му образование продължава едва три месеца. След това той е обучаван у дома от майка си.
Още в ранна възраст
Томас Едисън получава увреждане на слуха
вероятно в резултат от боледуване от скарлатина и постоянни нелекувани отити. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътуване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън отново променя историята, твърдейки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се влак, като го е издърпал за ушите.
Семейството на Едисън е принудено да се премести в Порт Хюрън, Мичиган, когато строящата се железопътна линия заобикаля Милан през 1854 година, но и там преживяват трудно. Томас продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете между Порт Хюрън и Детройт, за да допълва доходите на семейството. Той установява, че има заложби за търговска дейност, и поставя началото на дълга поредица търговски начинания на Едисън - в живота си той
основава 14 компании, сред които „Дженерал Илектрик“
най-голямата публична компания в света през 2009 година.
Едисън става телеграфист, след като спасява тригодишния Джими Макензи от сгазване от влак. Бащата на детето, началник на гарата в Маунт Клемънс, е толкова благодарен, че го обучава да работи с телеграф. През 1866 година той се премества в Луисвил, където като служител на „Уестърн Юниън“ работи в бюрото на телеграфната агенция Асошиейтед Прес.
На 1 юни 1869 година Едисън получава първия си патент - електрически регистратор на гласуване. След този първи успех Едисън се премества в Нюарк и продължава да работи в областта на електрическата телеграфия, като
много от изобретенията му са откупувани от телеграфните компании
Сред тях са автоматичният телеграф и други подобрени телеграфни апарати.
На 25 декември 1871 година Томас Едисън се жени за шестнадесетгодишната Мери Стилуел, служителка в една от неговите работилници, с която се запознава два месеца преди това. Двамата имат три деца, но Мери умира твърде млада - още ненавършила 30.
През 1874 година Едисън създава мултиплексорен телеграфен апарат, който се превръща в първия му значим финансов успех. С получените 10 000 долара - баснословна за времето си сума - той основава в Менлоу Парк нещо невиждано - изследователска лаборатория.
Въпреки множеството си дотогавашни изобретения в областта на телеграфната техника, Едисън и неговата лаборатория стават известни с изобретяването на фонографа през 1877 година. Макар че невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 година, а други по това време, особено Чарлз Крос, размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън
пръв произвежда уред, който осъществява идеята на практика и това е толкова неочаквано за широката общественост, сякаш е едва ли не вълшебство
Едисън става известен като „Магьосникът от Менлоу Парк“.
През 1877-1878 година предприемачът разработва въгленовия микрофон, който се използва масово в телефоните до 80-те години на 20 век. Това изобретение става причина за продължителен съдебен спор с Берлинер, но през 1892 година съдът признава на Едисън правата върху патента.
Повечето от патентите на Едисън са за изобретения с помощни функции. Много от тях не са уникални, но Едисън показва уникални умения за спечелване на патента и за побеждаване на своите опоненти чрез влиянието си и по-добрия маркетинг.
Блестящ и в прекия, и в преносния смисъл пример за това е електрическата крушка
Тя не е дело на Едисън. По-ранни изобретатели като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел разработват няколко проекта, които се оказват неудачни, поради краткия живот на лампите. Успех в тази насока постига и руснакът Александър Лодигин. Едисън обаче взема характерните им черти и дава на своите служители задачата да произведат лампа, която да трае по-дълго.
След като купува патента на Хенри Удуърд и Матю Ивънс от 1875 година, Едисън дава задача на служителите си да експериментират с голям брой различни материали, за да се увеличи времето на светене на лампата. Водеща роля в тези изследвания играе Уилям Хамър, определян от самия Едисън като
„пионер на електрическото осветление с нажежаема жичка“
Той започва работа в лабораторията в края на 1879 година и освен в разработването на лампата, участва и в експерименти с телефони, фонографи, електрически локомотиви, сепаратор за желязна руда и други.
Едисън и екипът му постигат целта за увеличаване на времето на работа достатъчно, за да направят електрическата лампа жизнеспособна на пазара. Докато по-ранните изобретатели правят електрическо осветление в лабораторни условия, Едисън е в състояние да доведе електрическото осветление до домове и бизнес помещения чрез масово производство на дълготрайни електрически лампи и чрез създаване на система за производство и разпределение на електрическа енергия.
През 1880 година започва работа компанията „Едисън Ламп Уъркс“, която поставя началото на масовото производство на електрически лампи - само през първата година са произведени 50 хиляди броя.
В края на 19 век демонстрациите на електрическо осветление стават чест елемент от различни обществени събития.
През 1880 година Едисън
патентова електрическата разпределителна мрежа, която е важно условие за масовото прилагане на електрическото осветление
На 17 декември същата година основава „Едисън Илюминейтинг Къмпани“, която на следващата година пуска в експлоатация в Ню Йорк първата притежавана от инвеститори електрическа централа „Пърл Стрийт Стейшън“. На 4 септември 1882 година е въведена в експлоатация първата в света електроразпределителна мрежа, която подава постоянен ток с напрежение 110 V на 59 клиенти в Южен Манхатън.
По-рано през същата година Томас Едисън е пуснал и първата парна електроцентрала в Лондон, която захранва уличното осветление и няколко частни жилища в непосредствена близост. На 19 януари 1883 година в Роузел започва да функционира първата стандартизирана система за осветление с лампи с нажежаема жичка, използваща въздушни кабели.
През 1887 година в Съединените щати функционират 121 постояннотокови електроцентрали, но ограниченията на тази технология стават все по-очевидни - електричеството може да бъде доставено на приемливи цени само до потребители, отдалечени до 2,5 км от електроцентралата, което ограничава електрификацията само до урбанизирани райони с голяма концентрация на потребителите. В същото време технологията, базирана на променлив ток, позволява електричеството да се пренася на стотици километри с незначителни загуби.
В тази ситуация Томас Едисън започва
масирана пропагандна кампания, станала известна като „Война на токовете“
целяща да представи променливия ток като по-опасен за живота и здравето, отколкото постоянния. Той цели забрана на използването на променлив ток или поне налагане на максимална граница на напреженията, която да премахне предимството на неговите конкурентни.
Въпреки усилията му през следващите години електропреносните мрежи масово преминават на променлив ток, увеличавайки както обхвата си, така и ефективността на електроразпределителните системи.
След успеха на фонографа, Едисън насочва усилията си и към записване на подвижни изображения и създава първообраза на съвременния прожекционен апарат и усилията му се съсредоточават в зараждащата се киноиндустрия. На 1 февруари 1893 година открива в Ню Джърси първото киностудио в света „Блек Марая“, в което е направен първият филм с авторски права, „Кихането на Фред От“ („Fred Ott‘s Sneeze“).
Едисън подава за последен път молба за патент на 6 януари 1931 година за „Държател за предмет, подлежащ на галванопластика“. Патентът бива издаден две години по-късно, след неговата смърт на 18 октомври 1931 година в Западен Ориндж.
По материали от интернет