Това показва опита за профилиране на мизерстващите българи, който е направен в националната стратегия за борба с бедността. Документът предвижда броят на бедните българи да бъде намален с 260 хил. души до 2020 г.
61% от семействата, които имат три и повече деца, мизерстват, отчита проучването в правителствената стратегия. За сравнение бедните домакинства с едно дете са 14,6%, а тези с две отрочета са 16%. Като цяло 22% от семействата с деца са бедни, докато при тези без потомство делът е 19,2%. Данните са от 2011 г., но една от основните характеристики на българските бедни е, че техният дял остава непроменен през годините. Почти същите са данните и за времето на икономически подем в страната в периода 2000-2008 г.
Като цяло
децата са
най-рисковата група
за изпадане в бедност. Една трета от хлапетата в България се отглеждат в мизерия, показват данните в правителствената стратегия.
При т.нар. младежи от възрастовата група 15-24 г. делът на живеещите в материални лишения вече е 45,5%.
Самотните пенсионери над 65-годишна възраст са другата голяма социална група, която е затънала в мизерия, показват още правителствените данни. При тях делът на бедните е точно толкова, колкото и при децата.
Правителството е направило и т.нар. картографиране на бедността в страната. Неговата цел е да установи всъщност каква е реалната линия на бедност в различните райони на България.
Очаквано най-много пари за що-годе нормално съществуване са нужни в София.
Тук е отчетен най-висок размер на линията на бедност от 451 лв. за 2010 г. За тази година държавната линия на бедност е била 211 лв., а установената от НСИ с проучване на потребителската кошница 283 лв.
При тези показатели е установено, че
18,8% от столичани живеят бедно и изпитват материални лишения.
Най-малко пари за нормален живот пък са нужни в Търговище, твърди правителствената стратегия.
Тук изчислената от нея линия на бедността е била едва 183 лв., а живеещите под нея са били 17,3% от населението на областта.
Очаквано най-тежко е положението в Северозападна България. През отчетната 2010 г. в област Видин бедни са били 36,2% от населението, а нужните за съществуване средства са 196 лв. на месец. За сравнение
най-малко
бедни е имало
в Благоевград - 14,4%,
при линия на бедност 265 лв. месечно. Двете области са и на двата полюса при показателя бедност при жените. В Благоевград мизерстващи са били 15,2% от тях, докато във Видин са 36,8%.
С най-нисък относителен дял на бедност при мъжете е била Враца – 13,1%, а с най-високо равнище е област Видин – 35,6%. В три области – Монтана, Търговище и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.
Поляризацията на населението по доход, измерена чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве в обществото по области, показва, че най-бедните 20% в областите Пазарджик, Сливен, Добрич и Велико Търново имат повече от 8 пъти по-нисък доход от най-богатите 20% в същите области, твърди още правителственото проучване.
По експертни оценки съществени са и различията в профила на бедност в градовете и в селата.
Градската бедност е парична, докато бедността в селата е заради липсата на работа, некачествени или недостъпни здравни, образователни и социални услуги.
Още 286 хил. работещи под границата през 2015 г.
286 хил. работещи българи ще минат под официалната граница на бедността през следващата година, изчисляват от синдикатите. Това е бройката на хората, които работят за минималната работна заплата от 340 лв.
Причина за официалното минаване на тези хора в групата на бедняците е, че заплатата и през 2015 г. ще остане замразена, което означава, че след данъци и осигуровки доходът на тези хора ще е 266 лв. на месец. Линията на бедността обаче е определена на 286 лв. на месец.
Всъщност работещите бедни са един от най-големите проблеми на икономиката. Тези хора получават заплата, но всъщност парите трудно им стигат, за да ходят на работа. Изчисленията на КНСБ показват, че поне 30% от работещите българи са в т.нар. категория на работещите бедни, т.е.
всеки българин, който получава
заплата, по-ниска от 400 лв.,
се вписва в групата на работещите бедни.
Профилът на нископлатения работник е жена в предпенсионна възраст, обикновено с ниско образование, заета в преработвателната промишленост или селското стопанство, в малка или средна фирма, живееща в малко населено място, отдалечено от градове, които са административни центрове.