Причината е, че проектът на Закон за предучилищното и училищно образование предвижда гимназия да се завършва на два етапа - след десети и след дванадесети клас, пише вестник "Преса".
Логиката е, че у нас по конституция образованието е задължително до навършване на 16-годишна възраст (на толкова обикновено тийнейджърите завършват десети клас). Така тези, които нямат интерес да учат и желаят например да се захванат със занаят, няма нужда да прекарват още две години в класните стаи. Вместо това могат да натрупат опит и работен стаж. Те ще получават диплома за завършено средно образование, която обаче няма да им дава възможност да кандидатстват във вуз. Останалите в училищата младежи пък ще прекарат последните две години от гимназиалното си обучение със засилен акцент върху профилния си предмет - математика, чужди езици, икономика или софтуерни науки. Както досега, в края на XII клас ще се полагат зрелостните изпити.
Задължителна остава матурата по български език и литература. Вторият предмет е по избор, а за учениците от професионалните гимназии - според изучаваната в училище професия.
Сериозни структурни промени са предвидени и за по-долните класове. Диплома за завършен основен етап вече ще се дава след седми клас, а не след осми, както беше досега. Смисълът е, че именно след седми клас се завършва прогимназия, тогава е и задължителното външно оценяване. Както беше и в последните няколко години, миниматурите ще служат и за вход в елитните математически и езикови гимназии.
Вносителите от ГЕРБ са дали заден за един от най-спорните текстове от предишния им проект на закон. Предучилищното образование няма да е задължително за 4-годишните деца, както предвиждаше първоначалният проект на ГЕРБ. Мярката целеше да приобщи в системата децата, чийто майчин език не е български, и да им създаде социални навици.
Въпреки това много родители скочиха на протест срещу това и в крайна сметка силната обществена реакция принуди вносителите да зачеркнат този текст. На предучилищна подготовка обаче задължително ще ходят 5-годишните и 6-годишните, които ще имат право да се записват в първи клас само с удостоверение, че са посещавали забавачка. Директорите вече ще имат право да препитват преди записване най-малките кандидати да учат в музикално или художествено училище, което до момента беше забранено.
С новия проект вносителите не отстъпиха от друг от най-важните моменти, които присъстваха в предния им закон - финансиране и на частните детски градини и училища. Идеята е държавата да отпуска средства по единния разходен стандарт за дете и на тези, които не се обучават в държавни заведения.
Тази мярка също събра множество противници заради аргумента, че парите и без това са в хроничен недостиг и не е нужно да се наливат средства от хазната в сравнително заможните частни структури. Разходите за такава мярка обаче няма как да са значителни. Според данни на Милка Славчева, председател на Асоциацията на частните училища у нас, 8000 българчета са в платена форма на обучение, а около 2000 - в платена забавачка.
Ако новите правила влязат в сила, бюджетът ще отпуска по 1395 лв. за всяко дете, записано в частно училище (толкова е единният държавен стандарт за издръжка на ученик). Разликата между тази сума и общата годишна такса ще идва от родителския джоб.
Децата до четвърти клас да не повтарят класа и да не получават досегашните двойки, тройки, четворки, петици и шестици, предвижда новият закон. "На учениците от I до III клас включително не се поставят количествени оценки", гласи член 118 от проекта. "Качественият" показател все пак остава. Което означава, че напредъкът ще бъде определян като "слаб", "среден", "добър", "много добър", "отличен".
Смисълът да не се повтаря класът е, че това често оказва демотивиращо влияние върху малчуганите, особено върху тези, които не говорят добър български език и поради това се справят зле в час, а не заради слаб интелект. "Подобни деца обаче ще ходят на допълнителни уроци по родна реч, ако се налага - дори през лятото", поясни депутатът от ГЕРБ Снежана Дукова, която е сред вносителите на новия проект. Малките ще залягат над уроците, докато не получат необходимото ниво на знание, категорична беше тя.
"На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: "постига изискванията", "справя се" и "среща затруднения", записано е още в проекта.