На този фон и без каквито и да е лични финансови облаги волейболистите на „Дунав“ обаче играха със сърце, хъс, желание, себераздаване. Бориха се! Опитаха всичко срещу младия и добре подсигурен във всяко отношение отбор на „Тетевен“ и ако имаха малко повече физически сили и мощ, може би щяха да се противопоставят по-сериозно на своя съперник.
Да го кажем така - всичко в момента и не от вчера - за ВК „Дунав“ върви под знака на ентусиазма и той е единствената причина за съществуването на този тим.
Далеч сме от мисълта да обвиняваме някого, защото и президентът на клуба Валери Андреев, и Управителният съвет /всъщност така и не знаем кои са негови членове и дали въобще се събират/, ще кажат, че правят всичко възможно за стабилизирането на клуба. И имат своите основания, но пък фактите са си факти - „Дунав“ се мъчи като абсолютен фигурант през последните първенства, не защото не разполага с качествени и талантливи състезатели, а защото е в почти постоянен финансов колапс. При недостатъчно пари в касата как да развиеш отбора и да го пласираш трайно в Суперлигата, въпреки че стремежът и мечтата на всички момчета е да играят класен, елитен волейбол...
Какво направиха в баскетбола - след като спасиха женския тим и го направиха постоянна значима величина, ръководители и спонсори се хванаха за ръце и решиха да дадат път на мъжкия отбор. Дали им е много лесно? В никакъв случай! Само че хората градят структура и очевидният растеж на толкова младия мъжки тим е доказателство за първите верни крачки.
Русе е волейболен град, създал не един или двама класни състезатели. Има си и чисто волейболна публика. Макар и да е наясно, че от този отбор в момента не могат да очакват чудеса, тя е на линия във всеки домакински мач. И се държи чудесно. Има и хора, които продължават да мислят за тази игра и примерът е във ветеранските клубове като „Русе Волей“ и „ДИЕМ“. Защо тези хора не бъдат приобщени към каузата „Дунав“ и да не се използват техните знания, опит, идеи, лични контакти?
Преди време някои хора се поразсърдиха, като написахме, че „Дунав“ записа победа на село - ставаше дума за мач в Горна Малина! Ами село си е, каквито „села“ всъщност са още Разлог, Дупница, Монтана! Само че техните отбори играят в Суперлигата и почти не пропускат сезон в международните турнири. Ето че става дума за отношение към една игра, която изглежда най-забравеният колективен спорт днес в Русе.
Когато зрееше идеята за укрепване на мъжкия баскетболен отбор, бившият зам.-кмет, а сега депутат Свилен Иванов обясни на пресконференция, че основната идея е да се използва капацитетът на новата зала.
„Някой трябва да играе в тази зала и трибуните да са пълни, нали!“, попита риторично той.
Тази зала очаква обаче и своето волейболно зрелище. Ето защо хората, които обичат този спорт, трябва да се преброят, да седнат на една маса, да се погледнат в очите, да си поговорят и да помислят какво трябва и може да се направи.
Защото, съгласете се, на „Дунав“ от Русе въобще не му прилича толкова вече години да води и да губи понякога волейболни битки от отборите на Тетевен, Луковит или Ябланица. Така не се гради авторитет, а и безспорният талант на състезателите се изхабява във времето.