Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, имат потенциал да преодолеят 4-процентната избирателна бариера, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са: а) публично заявеният политически съюз на движението на Николай Бареков „България без цензура” с ВМРО и Земеделския народен съюз; б) Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.).
Движението на Бареков, заедно с ВМРО и Земеделския съюз, получава подкрепата на 5% от общия брой на респондентите. Тествани поотделно, движението на Бареков получава 3,5% (което сочи потенциал и за самостоятелно влизане в парламента), а ВМРО 1,3%.
Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.) регистрира 4,8% от общия брой на респондентите. В предходното изследване двете политически конфигурации - „България без цензура”-ВМРО-ЗНС и Реформаторски блок - бяха с разменени позиции. Хипотезата за известното изоставане на Реформаторския блок, съгласно данните от м. декември е, че влияние върху декларираната подкрепа за Реформаторския блок оказват разцепленията, свързани с напускането на партия „Зелените” (която в настоящото изследване регистрира самостоятелна подкрепа от 0,8%) и партията „Синьо единство”. Друг фактор, който вероятно оказва влияние в тази посока, е трансформирането на Реформаторския блок от гражданска платформа в традиционна партийна коалиция.
ДПС регистрира подкрепа от 4,8% от общия брой на респондентите. Паритет се регистрира между двете националистически партии – „Атака” и НФСБ, които получават подкрепата на по 1,9% от общия брой на респондентите.
От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа (в процент от общия брой на респондентите) за непартийното Движение „Модерна България” – 1.0%, партията на Светльо Витков „Глас народен” – 1.0%, партия „Зелените” – 0,8%.
Електоралната картина, очертана от получените от това изследване данни, потвърждава оценката на Социологическия екип на ИМП, че като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата на ясна алтернатива на статуквото на този етап.