"КТБ е българска банка и инициативата трябваше да бъде от страна на отговорните наши институции с оглед привличане на инвеститори, т.е. трябваше да има една по-активна роля", каза той.
Професор Ганчев заяви, че са съществували възможности за привличане на международни институции, които да участват в рекапитализацията, включително на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон и Международната финансова корпорация.
"Това са институции, които имат възможност да инвестират в капитала на банки, но за да стане това, трябва да има ясен план за стабилизирането на КТБ. Този план можеше да бъде разработен само от Българската народна банка", каза икономистът и добави, че такива са изискванията и на закона.
„Това изискваше една много целенасочена дейност, избягване на негативните последици, свързани със закриването на една голяма банкова институция, каквато е КТБ, включително загубата на депозити на фирми и държавни предприятия. За съжаление политиката на БНБ не е била на необходимото ниво, констатира професор Ганчев.