Това съобщи лондонският в."Гардиън", позовавайки се на разсекретени документи от заседанията на министерския съвет. Отварянето на архивите става по правилото, според което след 30 години не бива да има секретни документи, освен ако те не засягат специални въпроси на националната сигурност.
Според протоколите, цитирани и в други днешни британски издания, става дума за план за дългосрочната финансова политика, изготвен от финансирания от държавата анализаторски център Central Policy Review Staff. Най-радикалното в него е била идеята за въвеждане в рамките на 10 години на задължителна училищна такса, поемане от студентите на всички плащания за висше образование и платено здравеопазване, в което държавата ще играе само допълваща роля.
Предложенията били толкова необичайни за времето си, че в правителството избухнали спорове, които един от участниците представя като "бунт".
В пресата се появяват откъси от плана, а Тачър се дистанцира от него. Но според "Гардиън" изтеклото към медиите е смекчен вариант на текста, а премиерът се опасявала повече от това да се разчуе за него и не толкова от идеите му. В мемоарите си тя нарича предложенията "абсолютен нонсенс", че е била ужасена от видяното и че то никога не е било обсъждано от нея или от министрите.
Но разсекретените архиви показват, че проектът е бил обект на продължило половин ден разширено заседание на правителството на 9 септември 1982г., както и че през февруари същата година Тачър и секретарят на кабинета Джефри Хау са изисквали от CPRS смели и радикални решения.
В плана на CPRS директно се заявявало, че прилагането на предложенията за здравеопазването "ще означава на практика край на националната здравна система".
В образованието се предлагали специални ваучери, които всеки ученик ще носи със себе си в училището, където отива. Така училища, където няма ученици или са с ниско качество, просто няма да имат средства да съществуват. По принцип предложението включва съкращаване на 25% от учителите.
Идеите за "драстично намаляване на ресурсите, изливани в публичния сектор" предвиждали да се сложи край на връзката между цените и социалните помощи.
В здравеопазването се предлагало преминаване към застрахователна схема за гражданите и постепенно изтегляне на държавния ангажимент за безплатно здравеопазване за огромната част от населението. Вместо това повечето болници и клиники ще са частна собственост, а който иска услуга от тях, ще си плаща. Държавата ще помага след това само на онези, които не могат да си позволят сумите като възстановява средствата. Единственото изключение се предвижда за хората в домовете за възрастни, защото очевидно те нямат доходи, за да плащат.
"Гардиън" не посочва, че по това време британската икономика е в тежка рецесия, без работа са над 3 млн. души, а индустриалното производство и приходите на държавата бързо намаляват. Участници в събитията от септември 1982г. коментират, че идеите на CPRS може да са изглеждали стряскащи, но дори само обсъждането им е помогнало мнозина министри да приемат, че може кризата да ги принуди наистина да предприемат радикални мерки.