Михайлов, Лечков и другите философи в БФС нямат късмет с национален селекционер. Пламен Марков ги „предаде“, един Лотар Матеус не им свърши работа, че Пенев ли? Виж, бившият кмет на Сливен се справя „отлично“ с футболните дела, защото отборът от родния му град държи предпоследното място в Югоизточната „В“ група с цели 4 точки и впечатляваща голова разлика 9:34! Но човекът с шарените ризки и каскета отново ще има тежкото и особено мнение.
Който и да бъде назначен за селекционер на националния тим - от Капело до Гуардиола, няма шанс с този отбор, защото България не разполага днес с класни футболисти. Повечето играчи са втора ръка и това личи най-малкото по клубната им принадлежност.
Ивелин Попов, който не може да стъпи и на малкия пръст на Бербатов, но се развява абсурдно с капитанската лента, минава за някаква странна звезда в „Кубан“ /Краснодар/. Започналият като титуляр срещу Хърватско Илиян Мицански броди като блудна овца из втория ешелон на Германия и ако вчера беше в „гранда“ „Инголщадт“, днес - в „Карлсруе“, утре може да е в „Ауе“. Георги Илиев рита топка в „Б“ дивизията на Китай, вратарят Николай Михайлов кара заточение в турския „Мерсин“, а тромавият централен нападател Андрей Гълъбинов гледа мачове от резервната пейка на втородивизионния си италиански отбор. А, да не забравим и Александър Тонев, който се провали тотално в „Астон Вила“ и сега се мъчи да докаже в „Селтик“, че освен да тича, може и да мисли поне малко, когато центрира топката ниско над тополите.
А Николай Бодуров - неговият „Фулъм“ държи „престижното“ 22-ро място във втората по сила лига на Англия със 7 точки и отчайващо голово съотношение 12:22! Но бившият футболист на „Литекс“ е първи избор за централен защитник в националния ни тим!
Бодуров си е лика-прилика с бранителя на ЦСКА Апостол Попов, един от малкото играчи със сегашна служба в родното първенство. Двамата са толкова тромави и бавни с роля в сърцето на отбраната, че норвежците ги подминаваха като влак някаква незначителна гара.
Близнаците Йордан и Веселин Миневи дадоха каквото могат, но те пък не са в първа младост и вчера навършиха точно 34 години. Светослав Дяков също се стара, но на него му се събраха доста мачове. Желание за борба показа и Венци Христов, ала той не е Томас Мюлер, за да реши какъвто и да е било сложен мач. Виж, халфът на ЦСКА /Москва/ Георги Миланов бе пълен фигурант и в двата мача. Такава липса на страст за игра като при него не се вижда често.
Срещу тях селекционерът на Норвегия си позволи лукса да прати в игра едно хлапе на 15 години и няколко месеца - Йодегаард. Този исторически дебют на младока, прочул се вече с публикации по негов адрес по всички световни медии, беше абсолютна подигравка с националния отбор на България.
Къде обаче е нашият Йодегаард и как да го има, като чужденците в ЦСКА и „Левски“ са близо 30 души? Накъде да погледне Любослав Пенев, след като във водещите ни на хартия отбори няма никаква трезва и решителна воля за налагане на млади български футболисти? Пенев не може да посегне към опциите и с пробутаните на магия в „Спортинг“ /Лисабон/ и „Палермо“ Симеон Славчев и Ивайло Чочев. Двамата бяха разкрити толкова бързо от португалците и италианците, че търкат здраво резервните скамейки. Както върви, сегашните им клубове със сигурност ще почнат да умуват за препродажбата им на загуба.
На този фон с голямото нямане и неможене Пенев изглежда се заблуди, че ще изстиска повече от отбора си основно с агитация, революционни приказки, тактика и мотивация. Как обаче да втълпиш на един двойкаджия, че е в състояние да стане отличник с лагери от една седмица, след като е проспал основни уроци в продължение на години!
Най-лошото е, че ръководството на БФС продължава да си въобразява как отборът принципно има по-висок таван и че по тази логика спасителното решение може да е в поредното назначение на нов селекционер.
Истината е, че тези момчета си могат толкова, независимо от факта, че Пенев успя да позамаже положението с някои проблясъци в предишните квалификации с „Дайте да дадем, ще се бием, българи-юнаци“ и заклинания от подобен сорт. Не Пенев, и Пеневица да хване руля от утре, не може да реанимира за сериозни резултати един до болка посредствен и с почти никакъв потенциал отбор.
Иначе Борислав Михайлов прави опити да се измъкне за пореден път - БФС обгрижил отбора с топло рамо, блага дума, екипировка, лагери, вкусна храна и какво ли още не. Този човек продължава да не е наясно, че футболът ни не се ръководи умно, далновидно, честно и с перспектива, че школите са съсипани, че стадионите ни са в разруха, че треньорите са с манталитета и подготовката на килийни учители, че първенството ни е фарс и че дори в Албания спипаха и натикаха в затвора тарикати за уреждане на мачове. Разликата между България и просперираща футболна Европа е, че континенталните федерации работят почтено, а нашите футболни чиновници въртят без никакво чувство за отговорност и свян отличен личен бизнес върху гърба на най-великата игра.
За да допълним картинката на повсеместната родна футболна шизофрения, нека да споменем, че някои футболисти започнаха да се пазарят отдалече и с намеци какви ще са премиите им, ако вероятно се класират за финалите на европейското първенство. Е, такава наглост просто няма, пък и както се очертава, ще гледат отново финалите по телевизията!
С този отбор, тези играчи и тази управа на БФС България има да чака с години някакъв късметлийски пробив до голямата сцена.