Човекът имал заем от Банка ДСК, взет с гаранцията на трима поръчители. През 2008 обаче вноските започнали да се бавят и банката направила целия кредит изискуем, извадила си и изпълнителни листи срещу четиримата - длъжника и поръчителите.
Когато работата опряла до съдия-изпълнител, длъжникът платил 30% от борча си, а за останалите пари декларирал, че ще ги изплаща на вноски. И така правел. До декември 2011 година, когато получил мечтаното извлечение от банката, че вече не им дължи пари. Справката при съдебния изпълнител Милкана Македонска обаче показала друго: че дължи още разноски и такси. Защото междувременно били изпратени 19 запорни съобщения до всички банки да се блокират сметките на един от поръчителите. Всяко едно от тези запорни съобщения струва по 15 лева. А всички разходи по изпълнението се плащат в крайна сметка от длъжника.
Човекът обаче решил да се жали в съда. Според данните по делото той е дължал 7185.12 лв., а частният изпълнител е прибавил към тях 2111.16 лв. такси и разноски за производството. Не за цялата тази сума обаче става дума в жалбата - никой не твърди, че таксите по изпълнението не следва да се плащат. А само за 433 лева - толкова, колкото са платени за запорните съобщения.
Съдът постанови тези пари да бъдат върнати на човека. С мотива, че след като той още през 2008 година е декларирал, че ще плати дълга на вноски, разходът за налагане на запори на друг поръчител е бил прекомерен. Ако банката ги бе внесла авансово, тази прекомерност е щяла да бъде избегната, а разноските за длъжника - минимализирани, категорична е съдия Десислава Великова.
Дали така ще реши и Окръжният съд, ще се види тепърва, надали делото ще приключи само на първа инстанция. Но фактът си е факт - длъжник поне на първа съдебна инстанция осъди частен съдебен изпълнител за непозволено увреждане от неправомерни действия. И съдът постанови надвзетата сума да му бъде върната с лихвите.