В по-ранна възраст малка част от хората разполагат с достатъчен бюджет, за да си купят желания дом. Решението да си купиш жилище в съсобственост позволява да изберете една идея по-добър квартал, по-добра локация, по-добра околна инфраструктура. Като съсобственици бъдат примерно родителите. Или някой, който ще отстъпи ползването на апартамента срещу наем за неговата част.
За да се избегнат бъдещи проблеми, както при заемите от семейство и приятели, тук се сключва споразумение, което определя отношенията ви, съветват от „Сиана“. Не е нищо сложно и една консултация с адвокат ще ви помогне да уредите условията и да ги скрепите с документ.
Първо трябва да се уточни кой ще има превес при подписването на документи? Кой ще има, така да се каже, тежката дума? Хубаво е да се уредят и отношенията за трансфер на имота при смърт на един от съсобствениците. Звучи зловещо, но ако нямате наследници и имате някого предвид, то това трябва да се избере.
Всеки от съсобствениците има еднакъв дял от жилището. С подписването на договор, вие определяте повече от възможните разногласия. Все пак, той може да е както равностоен, така и неравностоен. Трябва да уредите и тези въпроси, за да може всеки да се разпорежда със собствеността си по собствена воля. Ако другият съсобственик положи определени грижи за имота и го поддържа повече, то има вероятност той да го придобие. Хубаво е да не оставяте нещата на произвола на съдбата. Договорете се помежду си и направете това, което смятате за най-добре.
В повечето случаи, независимо какви са точните писания във вашия договор, то ще имате еднакви или близки права на ползване на имота. Всички собственици могат да пребивават и използват своята част от имота си. Ако в определен етап отдадете имота под наем заедно, то всеки трябва да взима по равно или по процента, който се води негово владение. За общите части обикновено всички имат достъп, освен ако не се договорите друго.
Споделянето на разходите за покупка на нов дом може да облагодетелства всички, като ги облекчи в сумата, която ще дадат. Хубаво е всичко да е уредено документално между вас, преди каквито и да е пари да са излезли от джоба ви. Съсобствеността си има своите права и отговорности, които всяка една страна трябва да знае. Ето затова е полезно да имате един документ, който да показва всичко.
Може да е трудно да помислите за възникване на евентуален проблем занапред, все пак купувате имот с някой близък, но повярвайте това може да се случи. Колкото и да сте развълнувани, е добре да не омаловажавате документациите, защото те са това, което ще ви защити при евентуална среща в съда. Когато става въпрос за хиляди левове, то има няколко неща, които са най-важни и могат да повлияят на бъдещето ви най-много.
Трябва да определите точните проценти собственост! Ако те са 50/50, няма проблеми, но ако не е така, то всичко трябва да е записано на хартия. Може да платите по-малко за по-малка собственост от вашия нов дом или да платите повече за по-голяма, но това трябва да се поясни. Може да се откажете или другите да се откажат от общи площи, това също трябва да се поясни. На първо място трябва да се знае кой какво притежава и какво не.
Как ще се поделят бъдещите разходи, които ще възникнат? Разпределението на месечните разходи, като данъци, такси , сметки, поддръжка и т.н., трябва да са упоменати в споразумението. Ако имате различен процент притежание, то всички тези неща ще са аналогични на него. Уредете и въпроса за бъдещи инвестиции - кой по колко може да отделя. Също трябва да се впише точка за инцидентните разходи, като е хубаво те да се поделят по същата схема като месечните. Ако не уредите това преди покупката на имота, със сигурност ще излязат разногласия.
Какво става, ако съсобственик иска да продаде? Когато един от съсобствениците реши да продаде своя дял, той не е длъжен да го продаде на някой, който е одобрен от останалите. Освен ако не е уговорено друго. В някои страни в споразумението се вписва, че другият собственик има право да откаже на един кандидат купувач, ако той му се стори неподходящ, но нищо повече. Това е единствено между вас и няма закон, който да ви задължи да направите нещо.