Дотогава единственият действащ скален манастир в България се е поддържал жив само с Божията благословия. Създаден е около 13 век и е бил част от голям манастирски комплекс в каньона на Русенски Лом и притоците му Бели и Черни Лом. Във варовиковите скали монасите исихасти /от гръцки исихия е мълчание, тишина/ са издълбали своите църкви и килии. По стените на каменните църкви и килии все още личат фосили на морски миди и рапани.
Манастирът става известен през 17 век, след смъртта на св. Димитър Басарбовски, за когото говори и Паисий Хилендарски в своята „История Славянобългарская“. Приживе светецът се препитавал като пастир и живеел скромно и аскетично в скалите на днешния манастир. Умира тихо през 1685 г.
Легендата разказва, че няколко години по-късно светецът се явил в съня на сляпа девойка, която живеела в селото, и й казал къде е тялото му - в реката. Когато мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни. Девойката прогледнала, а славата на светеца се разнесла из околността.
По-късно владетелят на Влахия пожелал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ. След съгласието на Константинополската патриаршия натоварили мощите на каруца, но каруцата стигнала донякъде и не искала да помръдне. Сменили конете, но и това не помогнало. Така тялото на светеца било върнато в родното му място.
През 1774 г., по време на една от руско-турските войни, след победа за Русия, генерал Пьотр Салтиков чул за св. Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му. Отново било уговорено тялото на светеца да бъде пренесено, този път в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумната епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират от чумата. Жителите на града измолили от генерала да остави тялото на светеца. И досега то се намира в Патриаршеската катедрала „Св. Равноапостолни царе Константин и Елена“, но много поклонници идват и в Басарбово.
Тук е погребан и монахът Хрисанд, който приживе сам издълбава своя гроб в скалите и поръчва да бъде погребан там. Той прекарва 24 години от живота си в Басарбовския манастир, след като сам идва през 1937 г. от Преображенския манастир и умира през 1961 г.
Последователи на легендарния монах Хрисанд сега са неговите братя Атанасий, Висарион, Василий и Ефраим, които от 6 август вече са ръководени от игумена си Антоний.