Случило се в Регенсбург, където акостирал тласкачът „Средна гора“. Помощникът пътувал със съпругата си и двамата си били нагласили велосипеди, с които да се разходят из красивия немски град. Точно преди да тръгнат, видели, че гумите им са спихнали. Помощникът буквално побеснял, започнал да псува екипажа, нахвърлил се с обиди и към капитан Цоков, който му направил забележка да си сдържа нервите. „На практика аз го издигнах за помощник още като млад капитан, а той ми отвърна с лошо, и то пред дъщеря ми, която също бе на кораба. Заповядах му за един час да си събере багажа и да напусне тласкача заедно с жена си“, спомня си капитан Цоков. Разбира се, помощникът после се оплакал в БРП, но ръководството застанало на страната на капитана.
Всъщност това е само един от случаите в 41-годишната кариера по вода на Светлозар Цоков, които са му спечелили славата на железен капитан. Заради строгата дисциплина, която налага на колеги, механици и моряци по време на плаване, в годините му излиза прозвището „офицерът Цонков“ и това е първото, което научава всеки нов член на екипажа на неговия кораб.
Абитуриентът от Велинград мечтае да пътешества
и обикаля света като един истински Рак. И през 1972 година запаленото по навигаторство момче е изправено пред дилемата къде да продължи образованието си - във Военновъздушното училище в Долна Митрополия или във Военноморското училище във Варна. Тогава бях въодушевен от стихотворението на Никола Вапцаров „Писмо“ и от „онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста“, но в крайна сметка се озовах край белите вълни на Дунава, разказва с малко носталгия Светлозар Цоков.
С диплома за капитан по вода през 1977 г. Светльо пристига в Русе. „Няма да забравя как от гарата хванах такси и казах на шофьора да ме закара в хотел, а той взе, че спря пред „Рига“. Там за онова време наистина цареше лукс, но като се събудих на сутринта и преброих колко пари са ми останали, разбрах, че това не е за моя джоб. Преместих се в Плавбазата, след това в общежитието на БРП и така, докато се ожених и ни се роди дъщеря през 1984 година“, спомня си капитанът. Първите две години все още неистово го тегли морето и той прави опити да се върне във Варна, но без успех. Приел речната си орис, амбициозният младок решава да стане първи капитан на кораб, а не само да се вози като помощник.
Но преди това
съдбата му е приготвила една изненада
Помощник-капитанът Цоков тръгва на път с „Димитър Благоев“. На кораба има група туристи от Пловдив, а сред тях едно момиче, което като магнит привлича младия помощник. До края на круиза става ясно, че и то му хвърля пламенни погледи. После между Русе и Пловдив политат писма и телефонни разговори от кабинките в пощата. „Можете да не ми вярвате, но тези връзки бяха романтични, а не както сега - есемеси и имейли“, въздиша по спомена съпругата Дора. В почивката между два круиза Светльо отивал до Велинград да види родителите си, но пътят му винаги минавал през Пловдив.
Точно на Трифон Зарезан през 1981 година Дора и Светльо правят годеж, а на 23 август двамата вдигат сватба във Велинград. През май следващата година се ражда дъщеря им Вилияна, а след две години двете най-скъпи жени в живота му идват в Русе.
Междувременно Светлозар Цоков
минава от кораб на кораб, полага изпит след изпит
и през 1983 година вече е капитан близко плаване. Три години по-късно е капитан по целия Дунав, но флотският партиен комитет на БРП все още не му гласува доверие да ръководи самостоятелно екипаж. Минават цели 7 години в доказване на способности и отговорност, докато стане първи капитан на влекача „Васил Левски“. Така през 1990 г. за него започва истинското плаване по Дунав.
Радостта му обаче е помрачена, защото точно тогава Дора е съкратена от работа във Второ автостопанство. Това е удар за семейството, който преживяват тежко, но днес си дават сметка, че всъщност е било благословия от съдбата. „Защото в следващите осем години тя се зае сериозно с възпитанието на щерката и я предпази от изкушенията на улицата“, разказва кап. Цоков. „Така беше, но много време двете с дъщеря ни бяхме сами, трябваше сама да се справям с трудностите, защото нямах роднини в Русе. Имаше и проблеми от битово естество, които се наложи да решавам в движение, но нито за миг не съм съжалявала, че се омъжих за речен капитан, дори се гордея с това“, допълва Дора. Дъщерята Вилияна завършва Европейското училище, после се дипломира като архитект и започва работа в софийска фирма, където е и до днес.
Корабът не е пансион за благородни девици
нито за пиянски изцепки, е девизът на железния капитан. „Има време за всичко, стига да му намериш цаката, но принципът „Когато работата пречи на пиенето, зарязваме работата“, при мен не минаваше. Това го съобщавах на всеки екипаж, който тръгваше с мен на плаване. Затова при мен нямаше пиянски оргии и нещастни случаи“, категоричен е Цоков.
Самият той е добър ученик. Още при първите си рейсове на кораба „Васил Априлов“ от кап. Атанас Симов научава как един навигатор трябва да се държи с помощник-капитаните. След това плава с кап. Иван Боянов, от когото пък се научава как да се отнася с екипажа. След това той започва да обучава капитани. С трима се гордее най-много - Розалин Петров, който преди четири години стана капитан на годината на „Дунав турс“, Стефан Иванов и Димитър Донев. И тримата сега дори са задминали учителя си, тъй като са придобили и патенти за навигатори по каналите на река Рейн. А това е повод за още по-голяма гордост на кап. Цоков, защото той е положил основите на обучението им.
Тихият бял Дунав неведнъж го подлага на изпитание
за тези 36 години по вода. Като млад капитан на тласкача „Найден Киров“ през февруари 1991 година трябва да отпътува за Германия. Нивото на водата е много ниско, до Нови Сад реката е обозначена за опасни участъци, но нататък плаването става само на магия. Липсват знаци за праговете и около Футуците в сръбски води той провлачва шестте съда благодарение на усета си и доза късмет. Следващата година „Найден Киров“ е даден под наем на „Баварски лойд“ и в един от рейсовете към тласкача са прикачени две ро-ро секции с двойни палуби, пълни с камиони. Опасно е всяко преминаване под мост, в участъците с много вода секциите трябва да се балансират, а при плитководие да се дебалансират. Кап.Цоков откарва товара невредим в Будапеща с цената на много безсънни нощи. Един от последните му рейсове през 2010 година е особено критичен. Кап. Цоков тръгва от Русе за Германия с тласкача „Васил Петлешков“, но при Оршова нивото е с 5.30 метра по-малко от нормалното. „Теченията там винаги са силни и участъкът се минаваше с провлачване на секциите за 10 часа. Успях да изведа конвоя през силните течения за два дни и половина, скоростта ни на моменти стигаше до 0.6 км/час на пълен ход. Но горивото ни свърши в Нови Сад и се наложи да дойде друг кораб и да продължи със секциите“, спомня си с тъга кап.Цоков, който и до днес е убеден, че този рейс не е трябвало да се състои тогава, но не е успял да убеди в обратното шефовете в БРП.
Закрилникът на моряците свети Николай помагал
винаги в трудните моменти, затова и те го почитали подобаващо на кораба. Никулден посрещали с пълнен шаран, но се е случвало и да отварят рибни консерви. Важното е да се отдаде дължимото на светеца. И Коледа, и Нова година са празнували на кораба, но само на котва, никога на път, както повеляват железните принципи на железния капитан.
От три години Цоков е пенсионер, но душата му пътува по речните завои и той се опитва да я следва, макар и понякога само мислено. Става наставник на младите капитани, но ги обучава на брега, а това не е за човек, свикнал да усеща ритъма на реката под краката си. Затова през приключилия вече туристически сезон той се хваща като помощник-капитан във флотата на германската фирма „Д-р Люфнер круизи“ и цяло лято пътува на пасажера „Амадеус“ от Пасау до делтата на Дунав в Сулина и обратно. И чака с нетърпение лятото, за да се върне на кораба и отново да усети мириса на голямата река.
„За всичките тези 41 години на вода професията, която си избрах, много ми даде, но и много ми взе. Не успях да взема дъщеря си от Родилния дом, не съм бил на първия й учебен ден, много други семейни празници минаха без мен. Но ако трябваше пак да избирам, отново щях да стана речен капитан“, казва Светлозар Цоков, който се зарича, щом съпругата му Дора се пенсионира, двамата да отидат да живеят в своето райско кътче в Севлиевския Балкан. Но реката винаги ще го тегли обратно.