След кратък престой в ареста Иванов бе пуснат под домашен арест заради тежкото му здравословно състояние. Самият той поиска среща с екип на „Утро“ с цел да обясни важни според него факти около обемното и сложно дело. Иванов е категоричен, че няма нищо общо с престъпленията, за които е обвинен, и няма да ползва услугите на адвокат, защото няма за какво да се защитава, тъй като е невинен.
- Защо поиска среща с нас? Какво искаш да изясниш около развоя на делото?
- Схемата започна през 2011 година. Аз тогава си бях дошъл в Русе от Германия април или май месец. Тогава телефонът, който ползвах, го бях оставил на Симеон /Симеон Симеонов е собственик на автокъща, който е задържан като важна част от организацията на схемата за пране на пари - б.а./. Дадох му телефона си, защото той тогава нямаше право да взема на сметка телефони, защото дължал пари и аз му оставих моя. Със Симеон се познаваме отдавна и сме си правили услуги. Аз съм му носил коли от Германия, той ми е давал тука коли. Разменяли сме си коли между нас си. Този телефон е на мое име и доскоро е работил, тъй като има натрупана сметка от близо 3000 лева. Работел е, докато аз съм бил задържан в Германия. Подслушван е от 2011 година още при първите тегления на пари, които са почнали от София. Става въпрос за пари, които са превеждани от чуждестранни банкови сметки на разкрити сметки на българи. Тогава няколко човека от Русе изтеглят пари. Един от първите е мъж от Пиргово, който тегли пари през юни 2011 година.
- И той ли е бил финансово муле?
- Той не е бил муле. Просто му е ползвана сметката. Става така, че познати отиват при хората и ги питат имат ли сметки в банка. Ако нямат, им разкриват. Обясняват, че ще им преведат пари и ще им дадат някой лев за услугата. Мъжът от Пиргово като тегли парите, отива полицията с тях, в НСБОП и той разказва за тази схема. Те обаче прикриват това нещо до лятото на 2012 година.
- У кого е открит въпросният телефон?
- Не знам последно у кого е бил. Сега телефонът е задържан. С този телефон всички са свързани - кой е теглил пари, кой се е обаждал, че ще има акция в банката, кой ги е прикривал - абсолютно всичко. Само на този телефон се е говорило, мен докато ме няма - аз съм бил в Испания, в Германия. Аз се връщам от Германия и те ми викат, че съм теглил пари. И аз им обясних, че е така - дойдоха тука едни момчета, мои комшии и ми викат: „Киро, ще отворим тука по една фирма, ще ни преведат по някой лев“. Дойдоха дотука хората, взеха ме, изкараха ми сметките и мина известно време и изтеглих май на два пъти някъде около 30 000 евро и им ги дадох. Някъде на две-три сметки ги получих. Това става май месец 2012 година.
- Ти не се ли усъмни, че има нещо нередно - защо чрез твои сметки те ще получават пари?
- Аз тогава се усъмних. И викам има нещо нередно, но те викат, че нямало нищо. И като изтеглих парите на другия ден, полицията дойде. Тези пари са осчетоводени и с потвърден трансфер. Срещу мен няма банка, която да има заведен иск или жалба. Аз не мога да разбера защо ме разследват тогава. Казват, че съм возил хората със сметки, но това няма как да е вярно, защото аз тогава нямах кола.
- Теб как те задържаха?
- Идвам си от Германия със самолета на 10 април и на автогарата в София ми дават призовка да се явя на 14-ти. На 11-ти сутринта ме прибраха. Два месеца не ми показаха за какво съм обвиняем. От всичките 10 човека, които са по делото, аз никого не познавам. Няма човек, който да каже, че знае къде живея, че е говорил с мене, от когото да съм взел една стотинка.
- Каза, че познаваш Симеон и Венцислав?
- Симеон си е друго, отделно. За Венцислав четох във вестника, че му е дясната ръка. Този човек Симеон го прибра 2012-2013 година у тях да спи, в гаража му, защото е на улицата. Но не го познавам. Знам, че Симеон 2011 година го викнали в София да му дадат тая работа да организира схемата. Всичко се случва в България, няма хора от чужбина. Единствено има един руснак от Молдова, дето идваше в България и вземаше парите от сметките. Тука оставаха само едни минимални пари. Руснакът има транспортна фирма, занимава се с тирове. Само той обира парите, полицията го знае, но не го задържат и не съществува по делото. Аз съм имал връзка с него, защото той на мен ми е пращал пари да купувам коли в Холандия.
- Като си видял призовката, според прокуратурата си тръгнал да бягаш от България.
- Няма такова нещо, аз бях на автогарата. Сега ме обвиняват, че съм бил шофьор в чужбина и съм возил хората да теглят пари. Аз обаче не ги познавам тия хора по това дело. Те са им показали моята снимка на две момчета от Николово и още един и са ме нарочили, че аз съм ги возил. А аз въобще не ги знам кои са. От Англия дойдоха момче и момиче, дето уж пак аз съм ги возил да теглят пари. Три седмици стояха тука, но не ни направиха очна ставка и си заминаха.
- Споменаваш, че си живял в чужбина. Какво си работил там?
- Аз съм бил в Германия и в Испания в болницата. Имам проблеми с гръбнака на три места. Както вървя и ми отказват краката. Имам фирма за събаряне на сгради в Германия.
- За какво лежа в затвора в Германия?
- Заради българо-турски проблем. Хвърлих бомба по турци. Даже сега трябва да съм в затвора. Проблемът беше, че в сградата, където живеят турците, по която хвърлих бомбата, живеят още към 100 човека, между които майки с деца и можеше да се стигне до сериозни последици. Дадоха ми 5 години затвор, но ме освободиха по болест. 2012 година влязох в затвора, лежах година и 3 месеца и на 10 април 2014 година се прибрах и ме задържаха.
- Колко пъти си осъждан досега?
- Първият път съм съден още 1983 година, когато нямах 14 години. Бях на 13 години и 10 или 11 месеца навършени. Осъдиха ме, че съм се возил на мотора на комшията. После имам 2 години и 3 месеца незаконно задържане. Лежах за кражба на кола и ме оправдаха. Лежах и по закона на Начев, по който криминално проявените трябваше да ги приберат, но ме пуснаха после. След това ме извикаха в съда без следствие, без нищо, не знам за какво престъпление и пак ме осъдиха. После ме осъдиха, че съм купил микровълнова печка, но излязло, че е крадена и ме вкараха пак в затвора.
- Защо така все на тебе ти се случват тия работи?
- И аз не знам, и аз това се чудя.